Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 157

Любопитна усмивка.

— Той беше много доволен от всички.

— Но той ни увери, че най-много е харесал нашата религия.

Мяо-йен продължаваше да се усмихва.

— Така ли ви каза?

— Точно така.

Тя се обърна и зарея замечтан взор към езерото. Жосеран чу дращенето на върбова метла навън в двора.

— Вие не разбирате баща ми — най-накрая каза тя.

— Какво не разбираме?

— Какво говори тя? — поиска да научи Уилям. — Винаги ли трябва така да ме дразниш, тамплиере?

— Не съм сигурен какво има предвид.

— Не се опитвай сам да й обясняваш религията — предупреди го Уилям. — Няма да допусна да я заразиш с твоите ереси.

— Много добре, ето какво ми каза — отговори Жосеран. — Хвърли съмнение върху победата ни пред императора вчера.

— Но ти сам си чул решението му, лично от него!

— Тя внушава, че думите на императора се различават от намеренията му. Няма за пръв път един крал да се преструва за своя изгода.

Мяо-йен отклони поглед от прозореца отново към тях.

— Всички мислят, че са победителите в този спор. Знаехте ли го?

Жосеран пое дъх.

— Не вярвате наистина, че той ще се изолира от своите съюзници в двора си, нали? Обсъждането е било просто способ да ви изправи един срещу друг. Моят баща е всичко за всички. Казах ви го. Това е разковничето на силата му.

— Но той каза, че най-много истинност открива в нашата религия.

— Когато е с тангутите, той следва пътя на Буда; с мохамеданите е поддръжник на правата вяра. За Мар Салах той беше закрилник на Исус. Той прави и казва онова, което е политически изгодно да се направи или каже.

— Какво говори тя! — почти извика Уилям.

Мяо-йен изчака със сведен поглед, докато Жосеран преведе думите й на монаха. Лицето на Уилям стана пепеляво, еуфорията, която цяла сутрин го беше държала, се изпари напълно.

— Тя хитрува злонамерено — каза той. — Не й вярвам.

— На мен ми звучи по-смислено, че Хубилай си играе с нас поради политически причини, отколкото внезапния ни разговор.

— Не вярвам! — отсече Уилям, но Жосеран виждаше, че ужасната истина вече беше стигнала до него.

— Може и да си прав. Това е само нейното мнение.

— Но ти й вярваш.

Жосеран не отговори.

Уилям скочи на крака. Ръцете му трепереха.

— Аз съм пратеник на самия папа! — извика. — Той не може да си играе така с мен!

И излетя от стаята.

След като си отиде, Жосеран се обърна към Мяо-йен.

— Страхувам се, че днес няма да има урок.

— Хиляди извинения. Но е по-добре за вас да проумеете играта, която баща ми играе, дори и да не знаете всички правила.

— Да, господарке — той се почуди дали императорът е наясно, че тя ще му каже истината, или Мяо-йен сама е решила да го направи.

И така, помисли си той, великата ни победа от вчера е била само привидна. Да се преговаря с тези татари, е като да се мъчи човек да улови дим в юмрука си.

Погледна в очите на принцесата, които приличаха на очи на кошута, и се почуди какво още ще научи от това странно създание. Тя дали ще поиска да е наш съюзник, или търси само да ни измъчва със собствената ни глупост?

Лодката за удоволствия се носеше по езеро с кадифена красота, лъскаво като въглен, изпъстрено със светлината на фенерите от пагодите по протежение на брега. Нощта беше хладна и ухаеше на жасмин. От кабината Мяо-йен виждаше целия град, лакираните плочи на дворците и храмовете блестяха под растящата луна.