Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 156

Уилям се поколеба, очите му бяха зачервени от умора, треска и бяс, най-накрая неохотно се подчини на Сина на Небето и излезе.

Останаха сами в големия павилион. Хубилай хан, Син на Небето, дълго наблюдава Жосеран Сарацини.

— Мислихме задълбочено върху онова, което видяхме и чухме днес — каза той най-накрая.

Жосеран чакаше. Съдбата на цялото им начинание и дългото пътуване зависеше от този момент.

— Вярвам, че доводите ни са ви се понравили, господарю.

— Останахме изключително впечатлени от всичко чуто и благодарим за дългото и опасно пътуване до нашия двор. Преживяното беше поучително. Колкото до религията, ето какво говори сърцето ми…

88

Уилям чакаше на колене върху плочника, повтаряше думите на Господнята молитва. Щом видя Жосеран, скочи на крака.

— Какво каза той? — попита с дрезгав от напрежение и вълнение глас.

— Каза, че е премислял внимателно и иска да ни уведоми, че от всички религии, за които е чувал… нашата най-много му допада.

Уилям не вярваше на ушите си. Падна отново на колене и на висок глас занарежда благодарности към Бог. Всичките изпитания и несгоди си бяха стрували. Направил беше, което Бог бе пожелал да направи, и доведе краля на татарите в лоното му.

Жосеран не се присъедини към него във въздаването на благодарности. Остави го там, на колене, а той се запъти към стаите си. Усещаше, че тържеството им е прибързано. След толкова много месеци пътуване през Средна Азия и Катай одобрението от Сина на Небето, Владетеля на владетелите, хана на хановете на всички татари сега му се струваше получено…

… прекалено лесно.

89

На следващата сутрин отново се представиха в покоите на Мяо-йен. Очите на Уилям бяха хлътнали от изтощение. От вълнение не можа да спи и прекара цялата нощ в редене на молитви на благодарност и молби. Жосеран също не можа да спи. Чувстваше се раздвоен. Изглежда, бяха постигнали успех, който надминаваше всичко, което си бяха представяли, въпреки това доводите, които чу по време на религиозния спор, хвърляха сянка върху душата му.

Подобни богохулства беше невъзможно да бъдат изречени на висок глас в християнския свят; такова открито обсъждане беше невъзможно. Различните възгледи и философии разклатиха вярата му по-силно от всякога. Може ли изобщо някой човек да разгадае Божия промисъл? Пред лицето на толкова много теории и мирогледи как човек би могъл да е сигурен, че е стъпил на абсолютната истина?

Мяо-йен ги очакваше, седнала на копринено килимче. Тя сведе глава при влизането им за поздрав. Поздравиха я на свой ред и седнаха с кръстосани крака. Една от прислужниците й донесе купички със сливов чай и ги постави на покрита с черен лак маса между тях.

— Кажи й, че днес ще я науча как се изповядваме — каза Уилям.

Жосеран предаде думите му, като наблюдаваше лицето на момичето и се чудеше какво ли се крие зад черните й очи.

— За мен е чест да науча за изповедта — каза му Мяо-йен. — Но първо трябва да ви поздравя. Чух за победния ви час в павилиона на императора.

— Вашият баща изглеждаше много доволен от нас — каза Жосеран.