Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 155

Като чу това, Уилям се опита да наклони още везните в своя полза с думите, че от деня, в който Бог е създал света, всичко, което искал, е всички хора на земята да го познаят, да му отдават почит и да му се подчиняват. Възмездието му сполетявало само ония, които го отричали. Както станало и с Мар Салах.

Стар монах с жълта роба заговори след това.

— Той казва, че светът е илюзия — преведе Жосеран. — Казва, че животът винаги ще ни разочарова и че раждането, старостта, болестта и страданието са неизбежни.

— Кажи му, че затова Христос е дошъл да ни спаси! — почти извика Уилям с пламнало от вълнение лице. — Ако изтърпим страданията си по християнски, можем да постигнем Рая!

Жосеран предаде тази перспектива на монаха, който се вгледа настойчиво в лицето на Уилям и отговори.

— Дори селянинът в полето устоява — каза той. — Четенето на свещени текстове, въздържанието от месо, почитането на Буда, даването на милостиня, всички тези действия печелят заслуги за следващия живот. Но за освобождаване от страданието се изисква лично прозрение за пустотата на света.

— Как може светът да бъде пуст? — извика Уилям. — Той е създаден от Бог! Само човекът е грешен!

Монахът се намръщи.

— Пита какво имаш предвид под „грях“ — преведе Жосеран.

— Похот. Разврат. Слабостта на плътта.

Когато го чу, монахът измърмори отговора си, който Жосеран май не гореше от желание да преведе.

— Какво каза той? — настоя Уилям.

— Каза… каза, че си прав да се страхуваш от подобна слабост.

— Какво е имал предвид?

— Не знам, братко Уилям. Не обясни.

— Благочестивият мъж от нищо не се страхува! — изкрещя към него Уилям. — Тези, които спазват Божия закон, ще бъдат възнаградени на небето!

Хубилай вдигна ръка за тишина. И започна дълъг разговор шепнешком с Фагс-па лама.

Докато разговаряха, Уилям се обърна към Жосеран.

— Ти не преведе точно думите ми! — изсъска той.

— Не говориш езика им, тогава как разбра какво съм казал?

— Познава се по израженията и вида им. Ако беше изговорил истинните думи Божи, те вече щяха да са убедени. Провалим ли се днес тук, ще е заради теб и ще съобщя за това пред Високия двор при връщането ни в Акра.

— Преведох всичко, което каза, вярно и без никакъв предразсъдък!

— Виждам, че не си!

Съвещаването между императора и неговия съветник рязко приключи и Фагс-па обърна лице към събранието.

— Синът на Небето изслуша всичките ви доводи и възгледите, които всеки от вас изложи красноречиво и убедително. Той ще размисли върху всичко, което видя и чу. Сега иска да го оставите на спокойствие. Да остане само Варваринът.

И посочи Жосеран.

— И аз ще остана — обяви Уилям, докато другите напускаха залата. — Не мога да те оставя без наставления.

Фагс-па лама го наблюдаваше вторачено.

— Кажи му, че трябва да си върви.

Жосеран се обърна към Уилям.

— Опасявам се, че ако не си тръгнеш веднага, ще те извлекат от тук като преди. Това създава лошо впечатление.