Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 183

— Разбира се, че не искам — каза Хелър.

— Аз, за щастие, съм в състояние да ви помогна — каза Мадисън. — Страхувам се обаче, че не знам името ви.

— Наричат ме Уистър.

— Това пълното ви име ли е?

— Джером Терънс Уистър е пълното име.

— Аха, добре. Аз със сигурност не искам да ви се натрапвам, г-н Уистър. Но се страхувам, че сега, след като е изтекла информация, постоянно ще ви безпокоят, докато не направите някое кратко изявление. Има ли някакво гориво?

— Ами да — отвърна Хелър. — Но имах намерение да изчакам, докато се дипломирам, за да ме чуят хората.

— О, напълно разбирам. Разбира се, никой не би обърнал внимание на някакъв си студент. Така че, за да не ви досаждат, какво ще кажете да напиша нещо ала-бала в някой консервативен вестник, като „Кемистри Тудей“ например, и ще спрат да ви притесня пат.

— Звучи разумно — каза Хелър.

— Добре — каза Мадисън. — Аз бях дошъл, за да направя интервю за ефекта на боята против поднасяне върху асфалта. Асфалтът е току-шо боядисан, нали знаете. Довел съм екип, за да направи няколко снимки на пистата. Наистина няма да бъде никакъв проблем да измислим набързо някоя малка историйка за студент, който случайно е открил ново гориво в малък мащаб — и вие ще можете спокойно да про-дължите и да си вършите работата, да завършите образованието си, без никой да ви виси на главата. Мога ли да повикам екипа?

Хелър сви рамене. Мадисън извади една свирка и я наду.

Незабавно един камион с високоговорител и три големи комбита се показаха иззад трибуната и дохвърчаха. Бяха нови и лъскави. По тях имаше малки, небиещи на очи надписи „Кемистри Тудей“. Екипът слезе. Всички бяха чисти, спретнати и с професионален вид. Много учтиви. Мадисън ги представи вежливо и обясни, че не става въпрос за някаква важна история, а просто услуга. Може би една малка снимка и два инча коментар. Екипът кимна разбиращо.

Операторите се приготвиха да щракнат снимка от място.

Внезапно Мадисън вдигна ръка.

— Чакайте, чакайте! — той се обърна към Хелър. — Мистър Уистър, вие не носите очила. Хората асоциират очилата с ученето. Имате ли нещо против да ви сложим някакви очила? Да ви предадем по-учен вид? Това е само една снимка.

Хелър се забавляваше.

— ГРИМ! — извика Мадисън.

Незабавно един гримьор и две помощнички излязоха от големия камион. Те нагласиха масичка с осветени огледала. Мадисън взе чифт очила. Промуши пръст през тях и се засмя.

— Виждате ли, няма стъкла. Но ще ви придават по-прилежен вид. — Той ги сложи на Хелър. Отстъпи малко назад: — Челюстта. Твърде правилна е. Ще ви довлече ревност или жени. ГРИМ!

Бързо се заеха с челюстта на Хелър. Направиха я изпъкнала и заядлива. После гримьорът напъха някакви големи зъби в устата на Хелър.