Читать «Врагът отвътре» онлайн
Л. Рон Хабърд
Л. Рон Хабърд
Врагът отвътре
На ВАС,
милионите почитатели на научната фантастика
и всички читатели,
които толкова топло ме приехте
отново в света на литературата,
а също и на критиците,
които сърдечно приветстваха „Бойно поле Земя“.
Огромно удоволствие е да работя за вас!
Предговор на Волтарианския цензор
Короната отказва да поеме всякаква отговорност за ефекта, който този изцяло измислен разказ може да има върху хора, достатъчно лековерни, за да повярват в съществуването на планетата „Земя“, или да повярват, че абсурдните действия, произтичащи от това, имат нещо общо с всепризнатата истина.
Претенциозният опит да се вплетат имената на няколко действително съществуващи лица, като например Джетеро Хелър, в една от игла до конец измислена история, с цел да й се придаде достоверност, е най-недопустимата форма на нарушаване на литературните канони. Само по себе си твърдението, че разказът е „изповед от затвора“ на един признат убиец, посветил целия си живот на лъжи, кражби, изнудване и всякакви други престъпни деяния, би трябвало да служи като достатъчно предупреждение.
Следователно, всеки, заел се дори без особен ентусиазъм с тази заплетена прежда, поема риск изцяло за своя сметка.
Така наречената планета „Земя“ НЕ съществува и НИКОЙ не може да намери НИКАКВО доказателство за противното.
Предговор на Волтарианския преводач
Здравейте пак!
Докато Имперският издателски кодекс изисква всяка преводна книга да бъде съгласувана… с упълномощения преводофон, аз съм длъжен да се подчинявам.
Тази книга е преведена от волтариански на вашия земен език от искрено вашия 54 Чарли Девет, честно изпълняващ задълженията си като роботомозък в Преводофона.
Това, че съм превел книга за един несъществуващ свят, говорещ несъществуващ език, не е голям подвиг. Превеждал съм и политически речи. Може да ви се стори самохвалство, но съм превеждал и юридически становища.
Както виждате, от мен не се изисква да поправям неистини и заблуждения. Аз само превеждам. Само ако попадна на езикови проблеми, както беше в миналия том с тези свръхсветлинни (по-бързи от светлината) явления, съм длъжен да поставя въпроса.
В този том пак има такъв случай — електрони.
Учените на Земя обичат нещата да се въртят — както при плъховете, колелата, политиците. Затова смятат, че електроните са малки „неща“, които обикалят около други „неща“, наречени „атоми“. Не казвайте на никого, но те бъркат.
Някъде в бъдещето те ще открият, че електроните не са нищо друго, освен движение. Това е всичко. Нищо повече. Само движение. Проблемът е в това, че малцина знаят какво е движението. Ако знаеха, щяха да смалят „Айнщайновата бариера“ и да намерят някои отговори, просто така, за разнообразие.
Тъй че, когато прочетете в този том как някаква машина „прехвърля електрони“, просто си спомнете, че това е здраво стъпила на земята неандерталс-ка наука.
