Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 185

Хелър сви рамене. Мадисън изглеждаше толкова честен и чаровен, същински шпаньол.

— Добре.

Той изкара Кадилака на пистата. Екипът зае позиции. Хелър правеше каквото му казваха.

— Не стана! — каза операторът. — Трябва ми повече скорост. Повече темперамент.

Хелър се забавляваше. И без това искаше малко да покара. Кадито поднасяше и се въртеше. Той се забавляваше.

Имаха проблеми със снимачния ъгъл.

Хелър спря при ремонтния канал. Мадисън иска>ше няколко снимки на гумите. После Хелър отново излезе на пистата.

Той направи цял кръг. Точно пред камерите настъпи спирачката. Караше само с около шейсет мили.

Кади-то отиде настрани!

Каучукът изсвири!

Предната лява гума гръмна!

Кадито се наклони на една страна, залитна, почти се обърна! Хелър се бореше с кормилото!

Успя да спре на няколко инча от една преграда от повредената гума се вдигаше пушек.

Той излезе и погледна. Имаше гума по цялата писта.

Той извади от камиона един крик и резервна гума. Зае се да я смени.

— Ще може ли да запазим това за библиотеката? — попита го фотографът.

— Не бива да казвате „да“ — каза Мадисън на Хелър. — Те продават снимките си из всички библиотеки в рада. Нямам никакъв контрол над това.

Главният оператор заговори яростно:

— Да ти го „бибип“, Мадисън! Това беше добра снимка! Ако не направя няколко снимки днес, ще ме попият!

Хелър сви рамене.

— Е, добре — каза му Мадисън. — Но трябва да мимавате, г-н Уистър. О, да. Едно нещо. Можете да носите тези очила и зъбите. За вашата собствена безопасност е по-добре да ги носите, ако се появят репортери и фотографи. Аз не мисля, че това ще стане, разбира се. Много ви благодаря за помощта днес.

— И аз ви благодаря — каза Хелър. И си стиснаха ръце. Мадисън и екипът му си тръгнаха. А аз? Аз не разбирах. Тоя Мадисън беше мек като мук. Да ме убиеш, не можех да разбера какво беше намислил. После нещо ми светна. Доверие, беше прекарал всичкото това време, за да спечели доверието на Хелър. Струваше ми се, че Бери беше надценил опасността у Мадисън, беше сигурно.

Глава трета

Цели два дни гледах екрана и връщах записи, а нямаше и най-малка следа от Дж. Уолтър Мадисън. Започнах да си мисля, че той просто се е провалил и че аз самият трябваше да се намеся.

Хелър работеше по карбуратора. Беше прибрал Кадито и ремаркето в един гараж в Сприйпорт. Беше донесъл с ремаркето стария двигател на Кадито и беше направил малка работилница. Не беше много далеч от Ню Йорк и Бум-Бум спокойно го бе карал и го връщаше със старото такси. Обикновено ходеше в офиса в Емпайър Стейт Билдинг около четири всеки ден.

Напредваше твърде много. Бях притеснен. На третия следобед, тъкмо когато седна зад бюрото си, влетя Дж. Уолтър Мадисън. Беше много консервативно облечен, с много приятни маниери — въплъщение на най-социално приемливия млад човек, който някога ви се е искало да срещнете.

Той учтиво поздрави Хелър. Каза, че съжалява за притеснението, но Хелър може би ще се заинтересува от последния брой на „Кемистри Тудей“ и носи десетина копия за него самия.

Хелър отвори списанието. Имаше снимка от два квадратни инча най-долу на предпоследна страница. До нея пишеше: „Джером Терънс Уистър — един млад студент, възнамерява да направи кариера, като открие евтино гориво“. Това беше всичко. На снимката обаче Хелър беше с очила, заядлива челюст и стърчащи зъби. Той въобще не приличаше на Хелър. Това много го забавляваше.