Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 184
Л. Рон Хабърд
Осветителите бяха започнали с приготовлението.
— Просто една малка снимка, нищо нагласено — каза Мадисън. — Екипът има нужда от практика, нали разбирате. Вестникът вероятно даже няма да публикува материала.
Поставиха отзад бяло платно. Мадисън каза:
— О, Боже, закъснявам за интервюто си с господин Стампи. Имате ли нещо против, г-н Уистър, ако екипът ми просто малко се поупражнява? Още са зелени. Аз няма да се забавя — той тръгна.
Екипът разположи Хелър. Започнаха да снимат с мощна камера, свързана с променлив ток. Върху главата му се заредиха множество шапки, разни шлемове, после университетска шапка. Молеха го да прави различни физиономии. На Хелър най-вече му беше забавно. Но по тяхна молба ставаше сериозен, когато снимаха.
— Винаги си правим библиотека от снимките, които сме направили, пък и ни липсва практика — каза фотографът. — Няма да имате нищо против да дадем никои снимки, ако ги поискат?
Хелър се погледна в гримьорското огледало. Със сигурност не приличаше на себе си.
— Защо не — каза той.
Фотографът му даде да подпише една пробна снимка. После шефът на екипа каза:
— Мистър Мадисън положително не си дава никакъв зор.
— Бихме могли да уплътним времето, като разпънем новия телевизионен реквизит. Досега не сме го използвали — каза реквизиторът.
За нула време построиха нещо като телевизионно студио, платна за фон, платформа, микрофони. Преоблякоха Хелър в няколко различни сака — за студио, за навън. И постоянно снимаха с телевизионна камера.
Мадисън дотърча обратно, пуфтейки.
— Съжалявам, че закъснях. О, Боже, какво сте направили, аматьори такива? Г-н Уистър, много се извинявам. — Той седна на един стол на платформата. Така се ентусиазират, когато се упражняват. Е, докато си седим тук, можете да ми разкажете за новото гориво.
— Добре — каза Хелър. — Планетата наистина има Нужда от ново гориво.
Те се разговориха приятелски. Камерата през цялото време снимаше Хелър и досаждаше!
Мадисън говореше какво да е. Все банални неща.
Хелър отговаряше, за да поддържа разговора. От време на време някой гардеробиер се втурваше и сменяше костюма му.
Най-накрая Мадисън се обърна към екипа:
— Достатъчно практика за днес. Имаме да вършим работа. Изхвърлете на боклука целия тоя филм.
— Ей, той е скъп — каза фотографът. — Не мога ли да го запазя за личната си библиотека?
— За Бога — каза Мадисън, — надявам се, че ти останал филм за това, за което дойдохме! — Той изведнъж стана тъжен.
— Страхувам се, че ще загазя. Дойдохме да снимаме боята против поднасяне, а господин Стампи няма никакви коли. Можем да снимаме само черната боя. От това не става кой знае какъв материал.
Мадисън стана.
— Оставете всичко останало — нареди той. — 3aпочнете да снимате черната писта.
— О, от това нищо няма да излезе — каза фотографът. — Ще ни уволнят!
Внезапно Мадисън щракна с пръсти.
— Г-н Уистър, знам, че е прекалено да ви моля за това, но няма да отнеме повече от минута. Бихте ли могли да покарате малко колата си ей там и да натиснете спирачки, за да поднесе?