Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 182

Не знаех колко дълга беше обиколката на пистата. Не много. Може би около половин миля. Овална, с два завоя и два прави участъка.

Той започна да ускорява и забавя колата, вероятно пробваше двигателя при различни скорости. Колата поднесе веднъж. Той започна да контролира скоростта със спирачката и съединителя.

Нещо го тревожеше. Спусна се по инерция до ремонтния канал и спря. Излезе и погледна гумите.

Зад него се чу шум. Той се обърна. Снимачен екип с доста странен вид се приближаваше към него! Петима мъже. Носеха доста странно на вид оборудване. Всички бяха мръсни и небръснати. Водачът изглеледаше доста костелив орех.

— Уистър ли се казваш? — измуча той.

Потреперах. Дали това беше работа на Мадисън, свързана с първото от „трите неща“ — Доверие? Екипът изглеждаше така, сякаш има намерение да набие Хелър!

— Чухме, че имаш ново гориво! — каза водачът, може би репортер. — По-добре ни кажи всичко за това или ще те пребием от бой!

Бях зърнал краката на Хелър, когато караше, и знаех, че не е с бейзболните си обувки! Очевидно не не и въоръжен. Дори не държеше гаечен ключ.

— Вие от някой вестник ли сте? — попита Хелър.

— Ти го каза, приятелче. Изпратени сме тук от „Скрю Нюз“ и по-добре започни да говориш, преди да започнем да удряме!

— Откъде сте разбрали, че има някакво ново гоиво? — попита Хелър.

— Секретарките приказват, приятелче, не забравяй това! А и е време да започваш!

— Нямам желание да говоря с вас — каза Хелър.

— Джамбо! — излая водачът. — Я му покажи!

Мъжът, който носеше очуканата стара телевизионна камера, я наведе и я насочи към Хелър!

Ръката на Хелър се вдигна. Камерата се понесе нагоре! Хелър внезапно ритна с единия крак и тялото на Джамбо тръгна надолу по пистата толкова бързо, че изглеждаше, сякаш е тръгнал да се състезава! Строполи се.

Останалите от екипа внезапно извадиха оловни тръби!

— Чакайте! — извика някакъв глас. — Почакайте за секунда! Престанете, грубияни такива! — Беше Мадисън!

Чист, спретнат, безупречно облечен, той внезапно застана между екипа и Хелър.

— Махнете се, ужасни хора, и го оставете на мира! — каза Мадисън. — Махайте се веднага, къш, къш, или ще трябва да докладвам за вас на Комитета за репортерска етика!

Екипът се изниза. Вдишаха камерата и Джамбо на тръгване.

Мадисън се обърна към Хелър. Докато го изтупваше, си мърмореше: „О, Боже!“ и „Какви изключи телно неприятни простаци са някои репортери!“. Той хубаво изтупа Хелър, макар по червения му състезателен костюм да нямаше и прашинка.

— Беше ужасно голям късмет, че се случих наблизо — каза Мадисън. — От кой вестник казаха, че са?

— „Скрю Нюз“ — каза Хелър.

— Леле, Боже — каза Мадисън. Сега гледаше към Хелър някак затрогващо. — Те споменаха нещо за някакво ново гориво. Просто чух случайно. Има ли ново гориво?

— Кой сте вие? — попита Хелър.

— О, много се извинявам. Аз съм Дж. Уолтър Мадисън, един обикновен репортер на хонорар. Пиша за „Кемистри Тудей“, един много консервативен малък вестник. Просто на хонорар. Но виждам, че имате проблем. Получило се е изтичане на информация. Трябва да се направи следното — давате някакво малко изявление, нещо неангажиращо и ще спрат да ви притесняват. Не искате през цялото да ви безпокоят простаци като тези преди малко, нали?