Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 181

Той затвори. Аз поседях така доста време. Трите „основни неща“. Той наистина звучеше ужасно стандартно. Започнах да се тревожа. Хелър ще вземе да успее! Ужасна мисъл!

Глава втора

Сега, като знаех, че си нямам офис, шеф или перфоратор, на който да отчитам кога идвам на работа и си тръгвам, си лежах спокойно във всекидневната а апартамента в хотела на другата сутрин. Дъждът беше спрял и аз поглеждах от време на време към екрана.

Хелър караше полуремарке, теглено от дизелов влекач, по Федерално шосе 27. Атлантическия океан се виждаше от време на време вдясно от него. Знаците показваха, че се движи към Джоунс Бийч един от най-големите комплекси за отдих около Ню Йорк. Имаше много пясък.

Но той не зави към Джоунс Бийч. Продължи по разхвърляната главна улица на Сприйпорт, не много впечатляваща. Изглежда имаше голямо изобилие от рибни ресторанти и мотели. Той се приближи до една новопостроена зона. Огромен надпис:

Паркингите бяха обширни. Трибуна, набучена със знаменца. Хелър подкара към една порта. Излезе пазач и погледна картите му. По някакъв начин юй беше станал член на НАССК — Националната асоциация на състезания със спортни коли, член на състезателния клуб в Сприйпорт и много други неща. Доста се е потрудил! Или пък Изи или Бум-Бум.

Пазачът го осведоми:

— Господин Сгампи каза, че можете да използвате ремонтен канал 13, г-н Уистър. Днес няма никой. Пистата е доста мокра.

Хелър подкара към някаква зона зад ремонтен Канал 13 и излезе от кабината на влекача.

Беше съвсем сам! Нямаше го Бум-Бум. Тогава ги дадох сметка, че Бум-Бум сигурно има часове по строева подготовка или час в корпуса за подготовка ма запасни офицери или нещо такова.

А ето го и Кадилака. Сега блестеше в червено. Наистина беше ослепителен, дори на онази заглушена океанска светлина. Хелър издърпа клиновете под колелата, освободи спирачката и спусна колата от ремаркето.

Провери бензина. На таблото имаше допълнителни приспособления. Воланът беше увит в кожа.

Белите седалки светеха! Майк Мутационе със сигурност беше свършил добра работа с интериора!

Хелър се покатери вътре, издърпа волтарианските си ръкавици на механик, всяка поотделно, и запали колата. Тя прогърмя с контролиран прилив на мощност. Майк Мутационе със сигурност беше поработил и по двигателя!

Той подкара бавно Кадито, както му викаше галено, около ремонтния канал, а след това много спокойно започна да обикаля по пистата. Тя беше асфалтова. Не беше наклонена много. Беше мокра след дъжда. Не караше толкова бързо, че да поднесе. Както беше казал, просто разработваше двигателя. Наблюдаваше данните от термостата и налягането на маслото.