Читать «Шахматните фигури» онлайн - страница 154

Фин видя как Гън почервеня.

— Също при цялото ми уважение, господин Келсо, починалият сам е заявил своето намерение да застреля младата жена и детето в присъствието на няколко свидетели, от които съм взел показания. Това са фактите, такива, каквито ги знам.

Дори да бе удивен от съпротивата на Гън, адвокатът с нищо не го издаде. Надали обаче бе очаквал да бъде поставен на мястото си от човек, смятан от него за простоват провинциален полицай. Фин трябваше да потисне усмивката си, наблюдавайки го как прелиства книжата върху бюрото.

— Да разгледаме показанията на внука на господин Макдоналд — смени темата той. — Името му е Фионлах Макинес и се пада баща на бебето. Разбираме, че преди да отпътуват към Ерискей, посетителите от Единбург са го завързали в дома му в Нес. И все пак по време на стрелбата той е бил заедно с преподобния Мъри. Как ще обясните това?

Гън прочисти гърло.

— По думите на Фионлах Макинес, той е успял да се освободи и да стигне до къщата на преподобния Мъри, където му е съобщил за случилото се.

— Защо е отишъл там, а не в полицията?

— Защото майката на бебето, Дона, е дъщеря на Мъри.

— Тогава самият Мъри се е обърнал към полицията?

— Не, сър.

— А какво е направил?

— Взел е ловната си пушка и кутия патрони от сейфа, където са се съхранявали, и е отишъл с колата си до Ерискей.

— Придружен от Фионлах Макинес?

— Да, сър.

— Защо не е съобщил в полицията?

— Ще трябва да питате него.

Келсо въздъхна нетърпеливо.

— Добре, защо според вас не е съобщил в полицията.

— При цялото ми уважение, сър, не смятам, че съм в правото си да говоря от името на обвиняемия. Предпочитам да се придържам към фактите такива, каквито ги знам.

Адвокатът с мъка потисна раздразнението си.

— Взехте ли показания от преподобния Мъри?

— Да, взех.

— Каква е посочената от него причина, задето не е съобщил в полицията?

Гън се поколеба. Вече нямаше начин да избегне въпроса.

— Каза, че не е имал доверие, че неопитните и невъоръжени полицаи от Южен Уист ще се справят с въоръжени престъпници, решени да наранят дъщеря му и внучката му.

— С други думи, взел е закона в свои ръце.

— Не съм сигурен, че бих го окачествил така, сър.

— Не е съобщил за извършването на престъпление и е прибягнал към саморазправа. Това не е ли вземане на закона в свои ръце?

Гън пристъпи неловко от крак на крак.

— Предполагам, че да.

— Благодаря, сержант. — Келсо прие отстъплението му със саркастична усмивчица. Взе чифт очила с метални рамки, намести ги на върха на носа си, докато се консултира с книжата пред себе си, после с широк жест ги махна отново. — Значи е справедливо да се допусне, че след като не е информирал полицията и се е въоръжил с пушка, той е имал намерението да я използва?

— Можете да го допуснете, господин Келсо. Същевременно преподобният Мъри и Фионлах Макинес многократно се опитвали да се свържат с Маршели, дъщерята на господин Макдоналд, по мобилния й телефон, за да я предупредят за приближаването на единбургските гангстери.

— Но дори да бяха успели да я предупредят, това не би променило факта, не неговите дъщеря и внучка са били отвлечени от опасни престъпници. И че той, въоръжен, се е впуснал да ги преследва. Намерението му надали е било да им прочете пасаж от Библията.