Читать «Шахматните фигури» онлайн

Питер Мэй

Питър Мей

 Шахматните фигури

(книга 3 от "Трилогия за остров Луис")

С любещ спомен за малката Дженифър

 Светът, от край до край изпитан, дъска шахматна е за мен. А ний сме пешки по квадрата, намерили ту нощ, ту ден. Повдигат ни, притискат, блъскат — и паднем ли във някой бой, Спокойно в тъмната кутия ни слагат, с поглед примирен. Омар Хайям, Рубайят, строфа 321

ПРОЛОГ

Той седи на бюрото си, посивял от страх и от бремето на тази съдбовна стъпка, която, веднъж направена, не може да се върне назад. Подобно на времето и смъртта.

Докато пише, писалката трепери в ръката му.

От доста време обмислям това. Знам, че повечето хора няма да разберат, особено онези, които ме обичат и които аз също обичам. Мога да кажа единствено, че никой няма понятие за ада, в който живея. А през последните седмици той стана просто непоносим. Време е вече да си вървя. Толкова съжалявам.

Той се подписва с името си отдолу. Обичайният енергичен, нечетлив почерк.

Сгъва листа, сякаш като скрие думите, може някак да ги накара да изчезнат. Подобно на лош сън. Подобно на стъпката в мрака, която се кани да предприеме.

После става, оглежда за сетен път стаята и се пита дали наистина ще има куража да го стори. Дали да остави бележката, или не? Ще има ли изобщо някаква разлика?

Обляга я върху екрана на компютъра, където се надява, че лесно ще я видят, и тя се разтваря наново. Очите му следват полегатите букви, които се е научил да пише преди толкова години, когато целият живот още е бил пред него, и сърцето му се изпълва с тъга. Горчиво-сладък спомен за младост и невинност. За мирис на тебеширен прах и топло мляко в училище.

Колко безсмислено е било всичко!

ПЪРВА ГЛАВА

Когато Фин отвори очи, вътрешността на древното каменно жилище, което им бе дало подслон от бурята, тънеше в странна розова светлина. В неподвижния въздух лениво се виеше дим от почти угасналото огнище, а Уистлър бе изчезнал.

Фин се повдигна на лакът и видя, че камъкът, препречващ входа, е търкулнат встрани. През отвора се виждаше обагрената в розово утринна мъгла, надвиснала над планините. Бурята бе отминала. Бе изляла своя дъжд, оставяйки подире си неестествен покой.

Той с пъшкане се измъкна от одеялата и изпълзя до огъня, където бяха проснати дрехите му. В тях още се усещаше влага, но вече бяха достатъчно сухи за носене. Легна по гръб, за да нахлузи панталоните си, а после приседна, за да облече ризата и пуловера. Обу чорапите, напъха крака в обувките и се измъкна навън на каменистия склон, без да си прави труда да завързва връзките им.

Гледката, която го посрещна, бе почти омагьосваща. Планините на Югозападен Луис се издигаха стръмно навред около него, губейки се в ниските облаци. Долината отдолу изглеждаше по-широка, отколкото предната вечер, озарена от светкавиците.

Гигантски късове скали осейваха дъното й подобно на призрачни същества, излезли от мъглата на изток, където още невидимото слънце хвърляше алено сияние. Усещането бе, сякаш присъстваше на самото раждане на света.