Читать «Шахматните фигури» онлайн - страница 152

Дванайсетте членове на комитета седяха на дълга маса с лице към събралите се, подобно на Христос и учениците му на тайната вечеря. Носеха тъмни костюми и подобаващо сериозни физиономии на хора, натоварени с нелеката задача да произнесат присъда над един от своите. Поне половината от тях бяха негови събратя свещеници.

Атмосферата беше напрегната, наелектризирана от чувството за очакване.

Председателят удари с чукчето си, призовавайки към тишина, а секретарят му, натоварен още и със задачата да води протокола, стана да прочете обвинението. Беше дребен, почти напълно плешив мъж. Фин гледаше като хипнотизиран влажните му морави устни, произнасящи словата, които почти не достигаха до съзнанието му.

Описанието на това как в една пролетна вечер същата година, на остров Ерискей, преподобният Доналд Мъри е отнел живота на друг човек, изпразвайки едната цев на ловната си пушка в гърдите му. В явно и недвусмислено противоречие на Шестата Заповед, предадена от Бог на Мойсей на Синайската планина. Не убивай. Заповед, залегнала дълбоко в законите на църквата.

Председателят извърна глава към Доналд. Беше възрастен мъж, вероятно прехвърлил шейсетте, с въздълга стоманеносива коса, сресана на вълни назад от челото. Имаше печални кафяви очи, които излъчваха ако не съчувствие, то поне безпристрастност.

— Имате право на встъпително изявление в своя защита, преподобни Мъри.

Доналд се изправи на крака. Носеше светлосив костюм върху черната си памучна риза със свещеническа якичка. Той опря върховете на пръстите си в масата пред себе си, сякаш търсейки опора. Видът на лицето му бе подпухнал и нездрав, с оттенък, сходен с този на костюма. Дори пясъчнорусата му коса бе изгубила своя блясък. За повечето от присъстващите гласът му прозвуча високо и ясно, но Фин, който го познаваше по-добре от тях, долови потрепването в него.

— Нямам нищо, което да кажа в своя защита, сър. Фактите са известни и говорят сами за себе си. До каквото и решение да стигнете днес, то ще почива на представените ви доказателства и аз ще го приема без а възражения. Но ако някой може да ме съди, това е единствено Господ, моят създател.

— И ще бъдете съден от Него, преподобни Мъри, както всеки един от нас. Но днес сме тук, за да преценим дали сте нарушили Неговите закони, дискредитирайки по този начин и Неговата църква. И ви уверявам, че имаме пълното намерение да го сторим.

Процесът се състоя в течение на два дни. Почти целият първи ден бе посветен на старейшините, автори на първоначалното обвинение срещу своя подчинен. Поредица от посивели сурови мъже, непримирими в своята вяра, утвърждаващи отново и отново светостта на Десетте Божи Заповеди и непригодността на Доналд да оглавява едно от техните паства. Безкрайни правни и геологични аргументи, които изсмукваха енергията от всички присъстващи.

Едва на втория ден започна представянето на фактите по делото. Най-важният свидетел в тази част бе сержант Джордж Гън. Фин го наблюдаваше как прекосява залата и заема мястото си зад масата, запазена за свидетелите. Той бе опитен полицай и в дългата си кариера вероятно бе давал показания на не един и два съдебни процеса. Но сега изглеждаше необичайно притеснен.