Читать «Шахматните фигури» онлайн - страница 156

— Значи вярвате, че преподобният Мъри е бил прав да предприеме своите действия?

— Не само вярвам, че е бил прав, но и се надявам, че на негово място бих имал куража да сторя същото.

— И не смятате, че изходът е щял да бъде друг, ако е била повикана полиция?

— О, напротив, изходът щеше да бъде съвсем различен. Щяха да умрат Дона

Мъри и бебето, както вероятно и всички останали в къщата. А по този начин умря само един човек. Човек, заявил ясно своето намерение да убие една невинна майка и детето й.

— И защо сте толкова сигурен? — изсумтя пренебрежително Келсо.

— Защото бях там, а вие — не. И защото от позицията на петнайсетгодишния си опит в органите на реда мога недвусмислено да заявя, че местната полиция, при своята липса на въоръжение и опит, никога не би се справила със ситуацията.

Адвокатът му хвърли дълъг студен поглед, после отново надяна очилата и се наведе над листа, който държеше в ръка.

— Добре, нека се върнем към подробностите на събитията от онази вечер.

— Не — поклати глава Фин. — Мисля, че вече чухме достатъчно за тях.

Адвокатът го зяпна изненадано.

— Вчера цял ден седях тук да слушам група облечени в раса двуличници, леещи жлъч под маската на благочестие. — В тълпата се разнесе потресен шепот. Фин я огледа за секунда, после изведнъж посочи с пръст. — Ето там. Торкил Морисън, който се напиваше през ден и биеше жена си. Докато не откри Бог. Или Бог откри него. Сега вече е света вода ненапита. — Сред сподавените възгласи показалецът му прекоси морето от лица. — И там. Ангъс Смит. Мога да се сетя поне за две незаконни деца, които отказва да признае. И се обзалагам, че не му стиска да убие човек, за да спаси живота на което и да било от тях. Що се отнася до обвинителите на преподобния Мъри, мога да им кажа следното. Нека онзи от тях, който е без грях, първи хвърли камък.

Председателят заудря с чукчето, почервенял от смущение и гняв.

— Достатъчно, господин Маклауд!

— Още не съм свършил — отвърна Фин. — Тук съм при свои условия, не при ваши.

Дойдох да подкрепя един добър човек, извършил единственото, което е могъл пред лицето на безизходицата. Не е имал вариант да остане със скръстени ръце. Това е щяло да означава загуба на невинни животи. И той ги е спасил, жертвайки — да си го кажем направо — една отрепка, която не е струвала пукната пара. И не ми пробутвайте разни глупости за шестата Божия заповед. Не убивай? Да, освен ако насреща ти не стои германец през Първата и Втората световна война, или пък иракчанин от Войната в Залива. Тогава може, защото е оправдано. Не съм знаел, че има и допълнение към Шестата заповед, господин председател. Не убивай, освен ако не е оправдано.

Фин вдигна глава и подуши един-два пъти въздуха.

— Мирише ми на нещо познато. А, сетих се какво е. Надушвал съм го и преди.

Това е лицемерие. Противна воня, която не би следвало да има място тук. — Той се обърна към Доналд и едва не се задави от собствените си емоции, виждайки, че очите на приятеля му са насълзени. — Нека твоят бог те съди, Доналд. И ако е поне наполовина богът, за който го смяташ, то навярно Неговата десница ти е помогнала да дръпнеш спусъка.