Читать «Шахматните фигури» онлайн - страница 155

Последното предизвика лек смях в залата. Председателят обаче не го намери за забавно и се приведе над масата.

— Не считам, че това е място за лековати коментари, господин Келсо.

— Моите извинения — склони едва глава другият и се обърна отново към свидетеля. — Това е всичко, нямам повече въпроси.

Гън беше шокиран.

— Нима не искате да чуете какво е станало в къщата?

— Ще го чуем от онези, които са били там, благодаря.

Докато се връщаше към мястото си, сержантът хвърли извинителен поглед към

Доналд, но той остана безстрастен.

Маршели бе извикана първа да даде показания относно самата разиграла се драма. Фин я наблюдаваше как със силен и уверен глас описва събитията, в които и сам бе участвал. В ясните черти на лицето й, едва докоснати от грим, имаше бледа, печална хубост. Косата й бе прибрана назад и вързана на конска опашка, но той все пак виждаше в нея малкото момиченце. Същото, което бе обичал с цялото си сърце, когато още дори не бе имал представа какво е любов. Чието сърце бе разбил не веднъж, а два пъти. Чиято любов към него не бе отслабнала нито за миг до неговия последен, предателски акт. Нищо чудно, че сега им бе толкова трудно да намерят отново пътя един към друг.

Начинът, по който тя пресъздаде събитията от онази вечер, бе убедителен и завладяващ. Как единбургският гангстерски бос бе насочил пушката си, за да изпразни цевта в Дона и бебето като отмъщение за стара история, разиграла се между него и бащата на Маршели. Как вместо това прозорецът се бе раздробил с трясък от изстрела на Доналд отвън, запратил едрия мъж срещу стената и спасил младата майка и детето й от сигурна смърт. Претъпканата зала слушаше със затаен дъх. Унесен в разказа, Финдори не усети как той е приключил, нито кога са извикали неговото име. Едва щом Маршели се върна на мястото си и му прошепна „Твой ред е“, осъзна, че трябва да стане.

Когато зае своето място зад свидетелската маса и се закле да говори само истината, Келсо го изгледа изпитателно.

— Вие самият сте били полицай, нали, господин Маклауд?

— Да.

— Колко дълго?

— Около петнайсет години.

— И какъв чин достигнахте?

— Главен инспектор.

— Значи имате значителен опит с престъпления и престъпници.

— Така е.

— Има ли ситуация, при която бихте препоръчали гражданите да вземат закона в свои ръце?

— Струва ми се, че имате основно неразбиране на закона, господин Келсо.

— О, нима? — изгледа го развеселено другият. — Нека ви напомня, че съм практикувал закона повече от трийсет години.

— Сигурен съм, че съвършенството идва с практиката, господин Келсо. Но законите не са само ваши, нито само мои. Законите принадлежат на всички нас. Ние избираме свои представители, за да ги изработват, и плащаме на полицаи, за да ги прилагат. Но понякога, когато те не са наоколо да го сторят, се налага да го правим сами. Затова има и понятие като граждански арест. Ако въоръжим един полицай и му дадем разрешение да застреля престъпник вместо нас, пак ще вземем закона в свои ръце. Но ще го направим чрез пълномощник.