Читать «Фалшивите огледала» онлайн - страница 45

— Пак ли си изстудявал бирата в джакузито? — зададе риторичен въпрос Чингиз.

— Че как иначе… — измърмори Подляра. — В хладилника трудно се постига необходимата температура. Само течащата вода придава вкус на бирата.

— И си ми облякъл халата…

— Свиди ли ти се, а? Съвсем си се изкопелдачил, а? — хакерът премести едно кресло до нашите и се настани, скръствайки нозе. Изтръгна с пръсти капачката на бутилката, лакомо надигна бирата.

— И си ми облякъл чехлите! — изписка Пат.

— О-ле-ле! — подигравателно изимитира гласа му Подляра. — Кой е ял от паничката ми, кой е седял на столчето ми, кой ми е форматирал харда… И не облякъл, а сложил! Шибан всезнайко!

— Подляр, не ни баламосвай — доста спокойно каза Чингиз. — И не псувай пред детето, моля.

— Да беше чул само… — Подляра вдигна бутилката, опразни я до дъно и я остави под масата — …какво ми каза вчера вечерта същото това дете…

— Вечерта, ха! — възмути се Пат. — В два и половина! Ти си дойде пиян като гъз!

— Видя ли? — Подляра отвори нова бутилка.

— Чух — кимна Чингиз. — Май ще си сапунисваш езика, Пат.

— Ама той беше пиян! И се опита… — момчето замълча за миг, сякаш подбирайки думата — да вкара проститутка! Със сака!

— Какво, сериозно? — възхити се Чингиз. — Със сака?

— Да!

— Доносник — оставяйки бутилката, отвърна Подляра. — Предател, мамка му. Е, добре, ръцете ми са развързани, баси. Да кажа ли къде ходи в Дийптаун миналата седмица? И какво прави там?

Пат задиша учестено. Много неуверено възрази:

— Ти не знаеш. Не можеш да знаеш.

— Знам. Какво, да разправям ли?

— Изтрих всичките ти скриптове!

— Да бе, да. Изтрил си. Когато изтриеш всичко, ще ти подаря ноутбука си.

Хлапакът и възрастният се гледаха така, сякаш всеки момент ще извадят ножове. Господи, те и двамата са психари! При това малолетни!

— Лъжеш — продължи да упорства Пат.

— Да вървим — Подляра се изпрати, доближи се до Пат и го сграбчи. — Ще ти издам един троянец. Като пример. По-нататък се оправяй сам.

— Подляр, измъкваш се от разговора… — напомни Чингиз.

— Три минути — отдалечавайки се с хлапето под мишница и с бутилка в ръка, отвърна хакерът. — С цел намаляване на високомерието и повишаване на уважението към възрастните.

— Ще се наложи да почакаме. — Чингиз въздъхна. — Няма да рискувам да го спирам, Леонид. Още бира?

— А защо Подляра пие „Жигульовска“?

— Харесва му. Прост отговор, нали?

Мълчаливо взех халбата. Четвърта на брой. Ако бях изпил толкова „Жигульовска“, вече да ми е станало неуютно.

— Подляра потвърди, че са убили някого — каза Чингиз. — Така че… моля да ме извиниш за недоверието. Докато Пат го няма. Инак ще се ядоса, че ти се оказа прав, а аз — не.

— Няма нищо. И на мен не ми беше лесно да повярвам.

— Какви според теб ще са последствията, дайвър?

— Смъртта от дълбината е смърт на дълбината.

— Не е сигурно.

— Я помисли. Дийптаун винаги е бил свободна територия. Свят със специфични закони, със свой морал и култура. Отношението към престъпленията тук винаги е било специфично. Свикнали сме, че можем да затворим устата на събеседника си с бойна програма, че проникването в чужд компютър не е престъпление, а изкуство, повод да се похвалиш на приятелите си…