Читать «Фалшивите огледала» онлайн - страница 44

Отгоре на всичко новото действащо лице в тази пиеса на абсурда бе облечено само с черни сатенени боксерки. Впрочем, някъде из гъстата козина на гърдите му се беше оплело миниатюрно кръстче, а опулените очи се криеха зад очила с тънка позлатена рамка.

— Чинга!!! — от рева на здравеняка бирата в халбите се разлюля. — Ти ли нареди на Пат да ме срита?

— Наредих му — без особен страх съобщи Чингиз. — Да те срита два пъти. Послуша ли ме?

— Той ли? — Мъжагата погледна дясната си ръка, в която се клатушкаше Пат. — Послушал те е. Много печено хлапе. Обикновено никой, независимо кой, не е успявал да ме срита втори път. Какво искаш в замяна на него?

— Ноутбука ти, Подляр.

Естествено, не се изненадах. Веднага се бях досетил за какво тяло става дума. Само дето ми беше трудно да повярвам на късмета си.

Обаче може ли да се нарече късмет срещата и запознанството с този тип?

Подляра гледаше замислено мълчащия Пат. Дори успях да се изненадам от невероятната сдържаност на малкия, преди да забележа, че е впил зъби в косматата ръка на хакера.

— Не, той не струва толкова — съобщи Подляра и изтръска хлапето на пода. Пат веднага отскочи встрани и започна да плюе.

— Поне се здрависай с госта — предложи Чингиз.

Подляра бавно премести погледа си върху мене. Изпъшка. И заговори с почти нормален, само че малко висок глас:

— Моля за извинение. Прекалено емоционалната ми реакция беше предизвикана от ранното и донякъде необичайно събуждане.

Станах и отказал се от всякакви опити да осмислям събитията, казах:

— Леонид…

Подляра внимателно, сякаш преценявайки с каква сила да го направи, стисна ръката ми:

— Подляра. Ще разрешите ли?

— Какво? Да…

Хакерът взе халбата ми, отпи. Направи гримаса.

— Пак се наливате с помия… Чинга, мръснико, от какъв зор нареди на хлапето да ме срита? И то два пъти?

— Нали си труп, Подляр. Значи не те боли. А освен това… — разположилият се баровски в креслото Чингиз кимна на нацупеното хлапе. — Ами Пат отдавна се чудеше дали ти се будиш от ритник…

Малкият се шмугна зад креслото му с учудваща ловкост. Но Подляра май не бързаше да го преследва.

— Защо съм труп? — почесвайки се по гърдите, попита той.

— Убили са те. Във виртуалността, с оръжие трето поколение. И ти си умрял наистина.

Чингиз се разсмя. Обаче Подляра не се присъедини към веселбата:

— Убили са — потвърди той. — И е умрял. Само че не аз.

Той остави опразнената ми чаша и излезе в коридора. След миг се разтракаха бутилките от джакузито.

Погледнах Чингиз и Пат. Лицето на момчето беше радостно и възбудено. А на Чингиз — каменно.

— Значи — фантастика? — попитах аз.

110

Когато хакерът се върна от банята, вече се беше пооблякъл. С разкошен халат, наистина, прекалено дълъг и възтесничък в раменете, явно собственост на домакина. На краката му бяха цъфнали чехли, толкова малки, че петите и част от ходилата стърчаха навън.

Във всяка ръка Подляра държеше по две бири „Жигульовска“.