Читать «Фалшивите огледала» онлайн - страница 43

Бързо продължих, измъквайки се от неудобната тема:

— Охраната надушила следите на крадеца и го ликвидирала при опита му да се измъкне. Но работата е там, че хакерът е загинал и в реалността. Това може да означава… ако отхвърлим невъзможните съвпадения, а те си заслужава да бъдат отхвърлени… Това означава, че е разработено и взето на въоръжение виртуално оръжие от трето поколение.

— А какво е това трето поколение?

На вратата се беше изтъпанило странното приятелче на Чингиз. Отново държеше диск, но може би вече без разни капанчета.

— Нали ти обяснявах — лениво каза Чингиз. — Първото поколение виртуално оръжие унищожава програмите ти. Второто, дето само полицията има право да го прилага, може да убие и машината ти. Прегряване на процесора, изтриване или променяне настройките на BIOS-а, изгаряне на монитора…

— Знам, не съм дебил — озъби се момчето. Мили отношения, няма що. — Обаче за трето поколение нищо не си ми казвал!

— Ами то просто не съществува — отвърна Чингиз. — Това е фантастика. Оръжие, което убива човека от виртуалното пространство. Пълни глупости. Драсканици на жълтата преса, на някой клюкарски таблоид.

— Но нали са убили хакера — възразих аз. — Налице е труп. И то реално.

— Дай на човека диска, Пат — нареди Чингиз. — И се качи в трапезарията. Там на пода се търкаля едно тяло. Виж дали се е вмирисало съвсем и го подритни два-три пъти.

— Просто ей така да го ритна? — очите на тийнейджъра светнаха.

— Да, по моя молба. И на моя отговорност.

Хлапакът засия. Пъхна в ръцете ми диска, с който толкова не му се разделяше и хукна нагоре по стълбичката. Аз погледнах смаяно Чингиз.

Новобогаташът се ухили. Новобогаташът лениво се изправи, взе от плота пакет цигари, масивна запалка „Ронсън“ и кристален пепелник, наполовина пълен с угарки. Новобогаташът запали цигара и лениво ми подхвърли пакета.

Досущ като автомат извадих една цигара, щракнах със запалката… и едва не я изпуснах.

Горе, в трапезарията „със стъклен покрив“, проехтя зверски вик.

— А тялото все още някак си реагира… — меланхолично рече Чингиз. — Това е добре. Това ме радва.

Отказах се да паля и оставих цигарата.

Горе нещо падаше. Чу се детски писък, пронизващ като звука на кабелен модем, който се кънектва на 115200 бода, шум от падане на нещо тежко и звън от счупване. Животинският утробен рев се повтори.

— Там… да не вземе да стане нещо? — попитах аз. Не преливах от симпатия към Пат, нито от желание да зърна човека, способен да издава подобен рев, но все пак ставаше дума за дете…

— Всичко чупливо вече е строшено. — Чингиз тъжно поклати глава. — Освен тавана, но неговото стъкло е бронирано.

Откъм стълбата се разнесе трополене, тънките дървени перила затрептяха. Отначало видях два чифта крака. Едните бяха на Пат и опираха в стъпалата само епизодично. Вторият чифт беше бос и гол, обрасъл с червеникава козина.

След миг се показа и цялото „тяло“.

Около четирийсетгодишен набит мъжага, среден на ръст. Пропорциите му най-добре биха се вписали в квадрат. Късият му врат бе скрит под величествена брада, бакенбардите му също биха предизвикали трепет у някой бръснар. За сметка на това главата беше абсолютно гола.