Читать «Фалшивите огледала» онлайн - страница 47

Сърцето ми се разтуптя.

— А, значи това бил поръчителят? — каза стоящият до бучащата печка Чингиз. — Не съпоставих двете истории… Хайде, продължавай.

— Сашка, преоблечи си тениската, целият си мокър — посъветва Подляра момчето. Отвори поредната бира. Въздъхна:

— Работата по принцип не беше нещо особено. Проникване, копиране, изход… чист изход, дори без да се оставят скрити скриптове за използване в бъдеще. Процент от спечелените пари, е, и половин бон в зелено при всички случаи.

— Сигурен ли си, че този човек е бил дайвър? — попитах аз.

— Да, напълно. Демонстрира ми всичките им дяволии: вход-изход по команда, нечувствителност към болка, още това-онова…

— Подляр, разбираш ли, че той просто може да е седял пред компютъра, без да пуска дийп-програмата…

— Не би могъл. Какво, да не би да не съм виждал дайвъри? Или онези, които се опитват да се придвижват из дълбината без дийпа? Дайвър беше. Трябваше да проникне в „New boundaries“, а там работата беше за хакер, не за дайвър.

— За дайвърите вече няма никаква работа — казах аз. — Не са изтрябвали никому.

— Този някак се беше приспособил. — Подляра сви рамене. — Все пак не беше на изповед, така че няма да разкажа подробностите… Така… поговорихме си. Спогодихме се за цената, за условията. Разузнах — защитата беше стандартна, нищо особено. Явно никой не виждаше смисъл в това да ги ограбва. Само тоя откачен дайвър… страшно му трябваше проекта „Sweet immersing“. Той се състои от два дяла: „Deep box“ и „Artifical nature“. Най-добре беше да се свият и двата, но в краен случай поръчителят беше съгласен и само за „Artifical nature“. Изрично подчерта, че тази част от информацията е по-важната. Е, и аз се захванах. Взех със себе си един момък и тръгнахме.

— Що за момък? — поинтересува се Чингиз. Микровълновата най-после престана да бучи.

— Не го знаеш. Наивен, неопитен, но упорит. Все ме молеше да го взема за ученик. Мислеше си, че уча на нещо добро учениците си…

Пат се закикоти. Но Подляра така го погледна, че хлапакът моментално млъкна.

— Вече е мъртъв — рязко каза хакерът. — Досади ми с упоритостта си и реших да го взема при проникването. Опасности не се предвиждаха, а аз исках да го видя как действа.

— И какво ви сполетя? — Чингиз хапеше устните си. — Подляр, не го усуквай, за Бога!

— Няма да го усуквам — Подляра отвори поредната бутилка. — Преодоляхме без проблеми общата защита на фирмата. Някои неща момъкът откри сам. За други му помогнах… Имаше някакви заложби, макар и не високи. Бяхме си подготвили тела на сътрудници на фирмата, всичките им пароли… Общо взето… нормално. Без проблем достигнахме до кабинета на „Sweet immersing“, разполагахме си и с право на достъп. Никакви проблеми, мамицата му, не се очакваха! Затова и останах в коридора, а той влезе — трябваха му три минути за измъкване на файловете. Докопа ги и почти беше получил оперативен достъп, когато сработи още някакъв скрипт.

— Как изглеждаше той? — попитах аз.