Читать «Фалшивите огледала» онлайн - страница 46

— Убийството е нещо различно. Ако знаеш, че след изстрела ти няма да зависне компютър, а ще спре нечие сърце…

— Чингиз, кажи, би ли дал оръжие трето поколение на Пат?

— Все още не съм се чалнал.

— А колко такива пубери бродят из Дийптаун?

— Едва ли всяко хлапе ще успее да намери…

— На Подляра би ли го поверил? — попитах аз.

— Ето тук не бързай с изводите. — Той поклати глава. — На Подляра може да се повери и ядреното копче. Впрочем той и без това имаше достъп до него, макар и без знанието на президента.

— Чингиз, имаш ли охрана?

Домакинът се усмихна.

— Да допуснем.

— Ясно, имаш. В една или друга степен. И сигурно имаш и врагове.

— Врагове има всеки. Без тях животът е скучен. Пък и изобщо… с някои врагове човек може да се гордее точно както с приятелите.

— Ти нали ходиш в дълбината? Ако някой реши да поръча убийството ти? В реалността е едно. Задават се неприятности. Ответен удар. А какво може да се противопостави на изстрела в дълбината? Където дори не остават следи? Където не важат нормалните закони? Където…

— Разбрах всичко. — Чингиз махна с ръка. — Достатъчно, убеди ме. Просто не мога да приема случващото се.

— Аз също. Затова и се съпротивлявам.

— Май е късно. Всяка новопоявила се програма става достъпна в цялата дълбина. Въпрос единствено на време.

Подляра и Пат се върнаха. Хлапето се влачеше след хакера като пребито.

— Кой спечели спора? — попита Чингиз.

— Не е честно! — ядосано възкликна Пат. — Терминалът беше вграден в антивирусната програма! Която самият Подляр ми даде! За защита от други хакери!

— Като ти я дадох, ти защо не я провери? — Подляра скри празната бутилка под масата и отвори последната. — Тичай за бира!

— Не е често! Ама хич не е честно! — продължи да се пени Пат. — Ти ме излъга!

— По кой начин? Програмата пазеше ли те? Да, и още как. Какви са ти претенциите тогава? Даденото от приятели трябва първо да се проверява! Донеси ми бира!

— Разправяй, Тоха. Веселбата свърши. — Тонът на Чингиз неуловимо се промени. — А ти, Сашка, заминавай за бира.

Достатъчно беше домакинът на премине от прякорите на имената, и държанието на шантавата двойка се промени. Пат си замълча и отиде в банята. Подляра въздъхна и се погали по бръснатата глава.

— Гладен съм, Чинга…

— Ти разправяй, пък аз ще ти сваря кренвирши.

— От какъв зор ще ги вариш, подръж ги в микровълновата, за да се разтопи леда.

— Както кажеш. Слушаме те. — Чингиз се надигна, отиде при хладилника и измъкна отвътре дълга гирлянда кренвирши.

— Имах поръчка, за проникване. — Подляра сви рамене. — Нищо особено… освен поръчителя.

Дойде Пат, притиснал към гърдите си наръч мокри бутилки. Подляра, без да прекъсва разказа си, започна да ги подрежда на масата.

— Накратко… не знам как е попаднал на мен. Не ми се разкри. А знаеш, че аз съм обикновен човек, не изисквам препоръки, когато някой реши да ми плаща.

— И напразно — каза Чингиз, натиквайки гирляндата в микровълновата. — Къде те издири? В реала или в дълбината?

— Естествено, в нея, родната… Седях си в Дийптаун, в една кръчма. Приближи се. Изповяда ми се от игла до конец. Оказа се, че е дайвър…