Читать «Фалшивите огледала» онлайн - страница 42

Наведох се над джакузито, напълно подготвен да зърна жив крокодил или човешки труп.

Реалността се оказа по-земна и същевременно надмина всички очаквания.

Джакузито беше пълно с половинлитрови бутилки. Етикетите отдавна се бяха отлепили и кръжаха сред пенливите струи. Топнах ръка — водата беше ледена — и хванах една от хартийките.

„Жигульовска“.

При това не е прясна… С изтичащ утре срок на годност.

Аз съм полудял. Сто на сто. Даже не става дума за дийп-треска, това си е чиста шизофрения. Подобна къща може да се намери в дълбината, но не и в центъра на Москва!

Или пък съм във виртуалното пространство. Все още. Не съм излязъл от дълбината, а съм си измислил това излизане. Сега е сутрин, Вики отдавна е отишла на работа, а аз седя пред компютъра и вцепенените ми пръсти се плъзгат по скъпата сензорна клавиатура, която Вики ми подари за Нова година…

Сторило ми се е, че съм изплувал. Само ми се е сторило. Веднъж вече имах подобно изживяване…

— Дълбина-дълбина, не съм твой… — прошепнах аз. — Пусни ме, дълбина…

Нищо не стана. Но това нищо не означава. През последните две години — чисто и просто нищо.

Трябва да се успокоя. Първо трябва да се успокоя.

Не дълбината е тази, която ни погубва. Виртуалният свят е безразличен, той само отразява онова, което е вътре в нас. Нищо страшно не се случва…

Освен това аз си имам начин да проверя къде съм.

Извадих джобното си ножче и оголих малкото, добре наточено острие. Навих ръкава на ризата си.

Така… със самия връх… Обаче как не ми се иска да го правя…

Внимавайки да не засегна вената, забих острието. И завих.

Леле, как боли! Особено когато сам се порежеш.

Облизвайки плитката, но кървяща драскотина, измъкнах от задния джоб на дънките пликчето с лейкопласт. Псувайки полугласно, го залепих върху раната.

Това не е дълбината. Болката беше прекалено силна, би трябвало да ме изхвърли от виртуалността. Това е реалният свят и апартаментът е реален. Тук просто живеят психари.

Приближих се до писоара и все пак свърших работата, заради която бях дошъл. Наплисках лицето си със студена вода, мрачно огледах физиономията си в огледалото. Зачервени очи, лека брадясалост… сега е ясно защо толкова се опъваха да ме пуснат тук. И защо Чингиз лесно се досети, че живея постоянно във виртуалния свят…

Домакинът продължаваше да пие бирата си в кухнята. Сигурно моята поява е голямо развлечение за него.

— Готов съм да говоря — казах аз и седнах.

— Аз пък — да слушам.

— Вчера научих, че хакерът, известен като Подляра, е пробил защитата на компанията „New boundaries“, занимаваща се с разработка на компютърна периферия.

Чингиз кимна. Това вече е добре.

— Изловили го — продължих аз. — Охраната на фирмата се оказала неочаквано добра и хакерът закъсал.

— Имало нещо такова — с лекота се съгласи Чингиз. — Предполагам, че Маниака им е слагал капаните. Почеркът е негов.