Читать «Фалшивите огледала» онлайн - страница 35
Сергей Лукяненко
— Време е да си вървя, Льонка. Обедната почивка свърши!
Едва успявам да му стисна ръка — Маниака хвърля на масата парите и изхвърча от ресторанта. Да, Америка го е научила на трудова дисциплина. Това не е Петербург, където понякога се отбиваше у нас по обяд за по бира.
Сигурно и на мен ми е време да си вървя.
Трябва да поспя, поне малко.
Когато плащам на сервитьора, за миг долепям длани и преплитам пръсти… Това е най-безобидният и обикновен „външен“ нишан на дайвърите. Известен е дори на начинаещите. Момчето прекалено добре жонглира с чиниите… дали пък не прилага моята техника?
Поздравът ми остава напълно пренебрегнат.
Какво пък, глупаво беше да се надявам на нещо друго.
101
Събудих се към десет часа.
Зад прозореца потропваше дъжд. Тих, монотонен. Идеално време за пътуване с влак. За взиране през мокрия прозорец в коридора на вагона със запалена цигара в ръка… А пък в купето да са се настанили приятелите ти… не, по-добре аверите, с които човек сяда да пие, а не да разголва душата си. И на масичката вече да те очаква първата бутилка, и някой вече да разопакова сандвичите и да подрежда обичайното мезе.
В такъв дъжд трябва да отпътуваш от своята любима. Не… не е задължително да е любимата жена, а изобщо от нещата, които обичаш. Любимия град, любимата работа.
И все пак най-доброто е да отпътуваш далеч от любимата жена.
При това завинаги.
— Имам дийп-треска — казах аз. — Чухте ли?
Няма кой да ме чуе. Защото Вики няма дийп-психоза. Тя отиде на работа, нормална, човешка работа. А аз останах, за да се помотая из апартамента, да свърша това-онова… и за да нахлузя сивия пластмасов шлем.
Да, ама не. Днес имам други планове.
Трябва да намеря оня тип, Чингиз. И да получа от него онова, което ще ми трябва в
С тази мисъл скочих от кревата.
Бях си легнал към шест сутринта и още бях напълно замаян. Отидох в банята, смъкнах фанелката и гащетата, влязох под душа, врътнах кранчето.
Бликна леденостудена вода. Изпсувах и я спрях. Значи затова вчера пред блока буча оня багер и разравяха тръбите.
Една от най-големите радости в живота е да се пъхнеш полусънен под горещия душ и след няколко смени на топло и студено да се избършеш с грапавата кърпа.
Но дори това не ми се урежда.
Лятото бих рискувал да взема леден душ, но не и сега, в тоя студ и дъжд.
По дяволите, ами работата дори не е в хигиената, ще изтрая до вечерта. Цял ден ще се разкарвам сънен, това е!
Макар че…
В хотелската ми стая в Дийптаун също има баня.
Един душ в
И да се опомня чак вечерта, когато Вики си дойде от работа.
— Мамка му! — подметнах си в отговор аз. Пак влязох във ваната и с див крясък се пъхнах под ледената вода.
Май допреди малко ми се спеше? Докато се бършех трескаво с кърпата, потърсих у себе си остатъци от сънливостта и не открих нищо.
Бележката на Маниака беше разпечатана и стърчеше от принтера. Браво на Вики. Помни как трябва да се подхожда към информацията. Дръпнах листа, погледнах.
Никакъв телефон, само адрес. Чингиз живее в центъра, до метростанцията Червените Порти. Това е добре, стига се по пряката линия и за нула време…
