Читать «Фалшивите огледала» онлайн - страница 34

Сгъвам бележката, внимателно я скривам във вътрешния джоб на сакото.

Изглежда утре… не, днес, ще ми се наложи да отида на гости. При това не в дълбината, а в реалния свят.

— Шурка, а какво са крали? Нещо сериозно ли?

Маниака свива рамене.

— Ами, Господ знае… Предполагам, някоя твърде ергономична мишка. С моторче и автопилот. Или шлем с турбозареждане. Или виртуален гащеризон с шило в задника за имитация на инжекции със спринцовка… Че в тая компания съвсем са се чалнали, произвеждат всякакъв боклук за ламери, който никога няма да потрябва на нормалните хора.

— А защо се е заврял там оня опитен хакер?

— Ама, Льонка, нали може да се шитне и най-голямата тъпня, стига да има търсене. Само че оня ударил на камък, щото защитата се оказала добра… — Маниака се ухилва.

— Ти ли си майсторът? — досещам се аз.

— Аха. Само не казвай на Чингиз, че ще се разстрои.

— Подляра е загинал в реалността — предпазливо казвам аз. — Умрял е истински.

Шурка вдига глава, внимателно ме изучава с поглед:

— Какви ги говориш, Леонид? Повярвал си, а?

— Така приказват…

— Сигурно те самите са разпространили тоя слух! За да се отърват от евентуални неканени гости. Колко пъти вече са се пускали подобни слухове!

— Навремето и вирусите, скапващи хардуера, изглеждаха измислица.

Маниака поклаща глава:

— Слушай… Льоня… Ама ти сякаш си вчерашен в дълбината! Сегашната ми приятелка работи в отдела за събиране на информация. Пръв научавам всички новини. Вярвай ми, че ако се появи оръжие, способно да убива истински от дълбината, аз ще науча за това преди президента на „Virtual guns“!

Не мога да не му повярвам. И усещам как ме отпуска нещото, цяла вечер притискало гърдите ми.

— Мацката бива си ли я?

Маниака се намръщва:

— Нищо особено… симпатична е. Обаче е адски тъпа. Вярваш ли ми, аз я чукам, пък на мен ми се реве…

Започвам да се смея пръв. Шурка мрачно ме гледа, мръщи се, сякаш се мъчи да се спомни какво точно е казал. После и той се усмихва.

— Няма такова оръжие, повярвай ми. Може да се ликвидира компютърът. Ама човек — забрави. Появи ли се подобно нещо, аз ще съм първият, който ще офейка от дълбината.

— Защо? И на улицата е опасно — може да те блъсне кола…

— Хайде, Льонка, само си представи какво ще стане в дълбината, ако там стане възможно да се убива! Ако всеки докопал се до компютъра пикльо започне да пречуква онези, които го обидят — истински!

— Представям си — казвам. Вече не изпитвам желание да се засмея.

— Нали виртуалността все още няма здрава юридическа база — размишлява Маниака. — Ще е невъзможно някой дори да бъде обвинен в убийство.

— Ама не е там работата — казвам аз. — Представи си някой пиян в дълбината. Или дрогиран. Хлапак без задръжки. Психопат. Яко депресиран. Когато не се вижда истинската кръв. Когато всичко е като на игра. Мрак!

— Именно. Появи ли се такова нещо, с дълбината е свършено…

Маниака се мръщи, сякаш се ослушва за нещо.