Читать «Фалшивите огледала» онлайн - страница 33

— Какво може да му се каже?

— Почти колкото на мен. Ако случайно не се досети веднага, напомни му за шлепа на Василиевски остров.

— За шлепа?

— Точно така. За ръждясалото корабче без мотор. Шлепа. На Василиевския остров.

— Благодаря.

— Де да имаше за какво… — Маниака ме поглежда замислено. — Слушай, ти как изобщо… как го понасяш?

— Кое?

— Ами… всичко, което се случи с дайвърите.

— А какво толкова има за понасяне? — отговарям с въпрос. — Имаше ни, а сега ни няма.

— Как пък не! Нямало ви…

— Като дайвъри сме аут.

— Със сигурност може да се намери някакво приложение на способностите ти.

Съгласявам се:

— Търся си работа. Заедно с един познат, голям спец по изработване на каменни брадви и кремъчни върхове за стрели.

Маниака кимва и сменя темата на разговора:

— Чувал ли си нещо за колегите си?

Заставам нащрек. Неволно. Можех да се разкрия пред него даже в онези времена, когато дайвърите се търсеха от всички по-яки фирми. И решението, и постъпката са си мои. Но само мои.

— Почти нищо. Нали разбираш, почти с никого не съм се познавал реално.

— С какво се занимават сега?

— С каквото им падне. Едни програмират, други работят като дизайнери, а трети — в обслужващия персонал. Някои пък съвсем напуснаха виртуалността. Нали разбираш… за нас тя беше по-слаб наркотик, отколкото за обикновените хора.

— А да си чувал за Тъмния Дайвър?

— Не, не се сещам. Кой е той?

— Хех — въздъхва Маниака. — Разбираш ли… обикалят разни слухове… че въпреки всичко един дайвър се изхитря да упражнява способностите си.

— Как?

Той свива рамене.

— Де да знаех. Всичко това са слухове, нали разбираш. Може и да няма такъв. Но общо взето… занимава се с кражби, нищо особено.

— Дайвър — с кражби? — Не вярвам на ушите си. — Сега? Как? Чакай… не, щях да чуя за това.

— Опитай се да научиш нещо — предлага Маниака. — Ами ако е истина? Смятай, че ще има много работа за твоя приятел, специалиста по каменните брадви.

— Ти нали сега разработваш защити? — отбелязвам. — Каква ще ти е далаверата от появата на дайвъри?

— Е, нали не само на бачкането седя пред машината… — доста прозрачно се изплъзва Маниака. — А що се отнася до защитите… Знаеш ли колко ще живне пазарът, ако отново се появят дайвърите? Нещо повече — колко ще се ценят спецовете, запознати с методите им на проникване?

Разменяме си пълни с разбиране погледи и започва да ми се струва, че двете изминали години са се изпарили някъде.

— Едно саке? — питам аз и напълвам догоре чашата си.

— Не, не бива, още половин ден съм на работа — със съжаление отговаря Шурка.

— Та какво можеш да ми кажеш за Тъмния Дайвър?

Ох, този негов маниер да отговаря кратко и с недомлъвки…

— Питай Чингиз. Точно той ми разправи за него.

Хм. Каква интересна личност.

— Шурка, а ти да знаеш нещо за компанията „New boundaries“?

— Дето я хакнаха тия дни?

— Май само са пробвали.

— Хакнаха я, и още как.

— Тъмния Дайвър? — с любопитство предположих аз.

— Не, това е работа на Подляра. Приятелче на Чингиз, между другото. Добър хакер.

Надявайки се, че челюстта ми не е увиснала твърде очебийно, поглеждам бележката, която все още стои на масата. Маниака с удоволствие яде пасти — жълто-зелени топчета от полупрозрачно желе, и пие чай.