Читать «Фалшивите огледала» онлайн - страница 32

— Шурка…

— Трябва да се разтърся, така веднага нищо не мога да намеря — предава се той. — Разбери, при нас всичко е покрито, измъкването на файл извън сървъра си е чисто самоубийство.

— А можеш ли да ми подскажеш къде да търся?

— Нищо ли не ти е останало?

Свивам рамене:

— Някакви вехтории. Револверите на Стрелеца. И това тяло… Протей, разбира се, също може това-онова, но…

Маниака кимва с разбиране:

— Могат да уплашат само ламерите… Дай хартия и нещо за писане.

Подавам му бележника си, Маниака бързо надрасква нещо.

— Ето.

Прочитам и се намръщвам. Името е Чингиз. Само толкова, без фамилия. Адресът… Странен адрес. Опитвам се да схвана каква е работата.

— Нали сега живееш в Москва? — Маниака явно се чуди на недоумението ми.

— Да… А това къде се намира, Маниак?

— До спирката на метрото „Червените порти“, ако не се лъжа.

— По дяволите…

Май станах за смях…

— Щях да реша, че имаш дийп-треска — бърбори Маниака, взема цигарите ми, пали една и жадно всмуква дима. — Ако не беше дайвър… Мамка му, как ми се пушеше! На работата ни забраняват…

— Защо?

— За опазване на здравето!

— Че каква е вредата от виртуалните цигари?

— Забрави ли къде живея сега? — мрачно пита Шурка. — Тия тъпи, побъркани американци…

— Никой ли не пуши?

— Пушат като комини — злорадо отвръща Маниака. — Плюскат холестериновите си хамбургери, мляскат и се давят. С часове плещят по мобилните си телефони. Отвъртели са едни задници — всеки втори. Но се борят за здравето си, яко се борят! Както ние преди се борехме за мир, когато имахме най-много танкове в света… Май всички знаят, че Земята е кръгла, но само се досещат, че на нея има и други неща, освен Америка. Писна ми…

Сервитьорът му донася поръчаното, а на мен — сакето. Този път без никакви показателни изпълнения, въпреки че посетителите ни поглеждат с надежда…

— Ами връщай се — не успявам да се въздържа от иронията.

Маниака само изхъмква. Смуква от цигарата и я оставя в пепелника, пита:

— Та какво се е случило?

— Днес наминах при старите си тела. Общо взето просто така, без повод…

— Е, и?

— Нападнаха ме.

Подробно му разказвам за случката.

— Полицията на Дийптаун — еднозначно решава Маниака. — Отрядът за борба с демонстрантите.

— Защо?

— Шокови куршуми. Наша разработка са. И то неотдавнашна… Тъкмо ги взеха на въоръжение.

— Какви са последиците от тях? Простреляха ме два пъти…

— Няма необратими последици. Рестартираш компютъра и влизаш в дълбината. Специалитет за разпръскване на митинги и несанкционирани изказвания. Оръжието е хуманно, но много мощно. На практика въздейства на всички звукови и видеокарти, които се използват в момента. Но още не е прилагано, пазят го за сериозни размирици.

— А има ли защита?

Маниака мълчаливо кимва към листчето.

— Ясно. Мога ли да намеря този Чингиз в дълбината?

— Че ще го намериш, ще го намериш. — Шурка се усмихва. — Само дето това изобщо не те топли. Докато не те погледне в очите, не разчитай на сериозен разговор.

— Ще ми помогне ли?

Маниака хапе устни.

— Кажи му, че аз те пращам. И че много го моля да ти помогне. Но всичко ще зависи и от впечатлението, което ще му направиш.