Читать «Фалшивите огледала» онлайн - страница 31

Малко шоу за разтуха на обядващите.

Само че аз обърквам сметките му.

Плонжирам — та това е толкова лесно. Не е игра, в която трябва да се изплъзваш от изстрелите и от рутещите се стени. Прелетях над сервитьора, хванах чиниите във въздуха и завъртях с удар на лакътя подноса. Обърнах се и изпълних трика на сервитьора самостоятелно — цялата програма, от игла до конец. Дори не забравих да се поклоня във всички посоки.

Хлапакът лежеше на пода с изпружени ръце. Нямаше как да се види какво изразява лицето му.

deep

[Enter]

Сервитьорът става, смутено притиска ръце към гърдите си. После започва да ръкопляска.

Браво на него! Все пак успя да превърне случката в шоу.

Усмихвам се и церемониално му подавам подноса, връщам се на масата си.

— Господинът се занимава с кунг фу? — пита сервитьорът, който ми сервира ястията от подноса.

— Малко — отговарям уклончиво аз. Наоколо е шумно, посетителите обсъждат случката. Сигурно ще решат, че съм подставено лице. — Извинявайте, дали няма да си имате неприятности? Разбирам, че се нагърбих с вашите задължения.

Сервитьорът се подсмихва. Май наистина не се сърди.

— Нищо-нищо. Даже стана по-интересно. Сега ще донеса сакето…

В джоба на Протей има пакет цигари, вадя една и запалвам, за да избегна храненето, докато всички са зяпнали в мен. Нека се поуспокои обстановката.

— Да не припечелваш в цирка?

Обръщам се — и виждам Маниака.

Той има доста тела, но са лесни за разпознаване. По тяхната незабележителност, ако може така да се каже, по предизвикателната им незабележителност и обикновеност. И присъщия им общ тъмен фон. Нито веднъж не съм виждал Маниака с руса или червена коса, винаги е някаква вариация на мургав брюнет.

— Привет!

Здрависваме се. С неизбежната след дълга раздяла скованост. Маниака сяда до мен:

— Ти… пак ли?

В погледа му се чете любопитство. Той е в течение на цялата ситуация с дайвърите… не току-така ми предлагаше помощ при търсенето на работа — в Щатите или в Русия. Даже ме питаше дали бих се заел с програмиране… Смешки. Старото куче не се научава на нови трикове…

— Трябва ми помощ — без заобикалки казвам аз.

Приближава се сервитьорът, аз млъквам, а Маниака подхвърля:

— Юдзу хао мин, яйца с шунка, „Драконови очи“ и зелен чай…

Сервитьорът с усмивка се отдалечава. Загризва ме любопитство. Имам спомен, че Маниака обича пържените спагети, но не се сещам някога да си е падал по екзотични ястия като вмирисани яйца, змийски органи и други карантии…

— Какви са тия „Драконови очи“?

Маниака се усмихва:

— Едни пастички…

— Ъ…

— Та какво се е случило?

Мълча си.

Шурка се потрива между веждите. Май наистина е страшно ангажиран с нещо свое. И все пак аз отново си затрайвам.

— Тогава — какво искаш?

— Оръжие — отговарям директно.

— Мен не ме търси за това. — Маниака мрачно вдига поглед. — С нищо подобно не се занимавам, вече отдавна.

— Как така? Нали работиш във „Virtual guns“!

— В отдела за защитни средства — уточнява Маниака.