Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 161

— Което вероятно означава, че сами са взривили бомбата, за да си намерят повод.

— И аз мисля така, но това няма значение. Китайците са инвестирали милиони във Венецуела, така че си представи как ще реагираме, ако вземат да нахлуят в Колумбия.

— И какво, ще въртим палци?

— Това може да им се стори прекалено предизвикателно — отговори Овърхолт с доза черен хумор. — Не, по-вероятно е да си седим на ръцете. Виж, тази заран имам цял куп срещи. Ще ти звънна по-късно, за да те държа в течение. Предай моите почитания на кувейтския емир, ако стигнете, преди да сме се чули.

— Непременно — отговори Хуан.

Остави слушалката на поставката и отметна завивките. Подът беше студен като хокейна пързалка и също толкова хлъзгав. Хуан не беше сигурен кой излезе по-добър в играта. Той — в опитите си да излъже Овърхолт — или ветеранът — в опитите си да го манипулира. Овърхолт смяташе, че „Орегон“ плава за Кейптаун, а му каза за Северна Корея и Венецуела, за да го накара да се върне обратно.

— Винаги върши онова, което е правилно — често повтаряше баща му. — Човек се справя по-лесно с последствията, когато знае, че е постъпил както трябва.

Облече се бързо и се озова в оперативния център с чаша кафе, което си сипа от сребърен самовар на масата за сервиране. Сега, когато корабът беше здраво заседнал, Морис беше извадил най-скъпия порцелан. Ако Хуан не бъркаше, чашата, която държеше, им беше струвала седемдесет и пет долара.

— Как са се справили Майк и екипът му? — попита той. Мърф и Стоуни седяха на обичайните си места в предната част на помещението.

— Върнаха се към четири сутринта — обясни Ерик Стоун. — Казаха, че нещата вървят добре, но ще им трябва поне още една нощ. Обаче има проблем.

— Че кога не е имало?

— Тази сутрин транспортното корабче със сонара пое на юг.

Хуан изруга. След като той бе намерил лесно потъналия кораб с миниподводницата, за китайците със сонара щеше да е детска игра.

— Обзалагам се, че другият залив е замръзнал, затова са се хванали с този.

— Какво ще направиш по въпроса? — попита Марк.

— Не съм сигурен — поклати Хуан глава. — Не можем да ги хванем с някоя от подводниците, а ако тръгнем след тях с моторницата, може да съобщят в базата за приближаването на неизвестен плавателен съд.

Хали Касим се беше разположил на обичайното си място.

— Какво ще правим, ако го намерят още днес? — попита той. — Могат да направят няколко подводни снимки, но те ще са неясни и няма да докажат нищо. Ако всичко върви добре, утре по това време останките ще са унищожени.

— Аз ще бъда адвокат на дявола — намеси се Ерик. — Ако още днес намерят останките, защо да не останат там през цялата нощ? Това ще обърка плановете ни.

Хуан усети първите признаци на настъпващото главоболие и с отсъстващ вид потърка слепоочията си. Разбира се, имаше и друг проблем, с който не знаеше как да се оправи. Вече беше изложил идеята си на Кевин Никсън, но майсторът на специалните ефекти му каза, че каквито и фалшификати да изработи, те веднага ще бъдат разобличени.