Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 160

— Да, спомням си, че спомена нещо такова. Е, и?

— Военноморският флот на Народната освободителна армия е изгубил връзка с нея, след като са й наредили да проучи някакъв кораб, който навлязъл в забранената за корабоплаване зона. Това е станало преди трийсет и шест часа.

— Честна дума, по това време бяхме източно от Фолкландските острови, на половината път до остров Света Елена.

— Слава Богу!

Хуан не беше чувал своя приятел толкова унил.

— Какво става?

— След като изгубиха подводницата си, китайците ужасно се ядосаха. Твърдят, че ние сме я потопили, но нямат доказателства. Заявяват, че всяко открито нападение срещу аржентинците, ще се разглежда като акция на Съединените щати. Ако нещо се случи в Антарктида, ще поискат Америка да изплати неуредените си дългове. Това са почти трилион долара. Ще бъдем напълно съсипани, защото всички, които имат американски облигации и ценни книжа, също ще поискат да ги осребрят. Ще стане точно като тегленето на влоговете от банките в началото на Голямата депресия.

Чрез дипломатически канали им съобщихме, че ако си поискат парите, ще обложим целия им внос с мита, така че тук никой няма да може да купува. Като теглим чертата, те няма да се поколебаят. На комунистите не им пука дали народът им е без работа и умира от глад. Когато става дума за икономическо изтощение, те могат да ни видят сметката. Изнасяхме производства и затънахме в дългове до степен, когато няма да можем да плащаме цената.

— Споменали са за „открито нападение“?

— Открито, скрито, няма значение. Притиснали са цевта в главите ни. Край на всичко. Президентът е наредил на всички военни кораби в Атлантическия океан да не се доближават до Антарктида. Връща и всички наши нападателни подводници, за да покаже на китайците, че няма да се месим в онова, което направиха заедно с аржентинците. Днес Съединените щати връчиха на Китай статут на суперсила.

Да чуеш подобни думи от човек, който беше играл значителна роля в пресичането на опитите на Съветския съюз да властва над света, беше направо мъчително. Хуан не знаеше какво да каже и в момента не беше сигурен и какво ще прави.

Най-правилно беше да продължи по своя план и да остави топчето да падне там, където съдбата отреди. Обаче трябваше да вземе предвид и какво ще се случи с хората у дома. В сравнение с това, което Овърхолт бе описал, Голямата депресия щеше да прилича на икономически възход: шейсет-седемдесет процента безработица, глад и насилието, което неизменно го съпътства, рухване на законността. Фактически това щеше да бъде краят на Съединените щати.

Най-сетне си върна способността да говори.

— Виж, няма защо да се тревожиш за нас. Както ти казах, на път сме за Кейптаун, Южна Африка.

— Радвам се да го чуя — уморено каза Лангстън, — но знаеш ли, Хуан, пак няма да се измъкнем толкова лесно.

— Какво искаш да кажеш?

— Може и да умиротворим китайците, но Северна Корея изисква да намалим броя на войниците си в южната част на полуострова, или рискуваме военен сблъсък. Снощи една малка бомба избухнала до президентския дворец в Каракас. Венецуелците твърдят, че това е опит на колумбийските спецчасти да убият лудия им президент. Заклели са се да отмъстят и сателитните снимки показват, че предвижват части към границата. Интересното е, че започнаха да го правят преди няколко дни.