Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн
Джак дю Брул
Клайв Къслър, Джак Дю Брул
Тайната на остров Пайн
Самюъл Тейлър Колидж, „Поема за стария моряк“
Пролог
Златистото петно прескочи планшира на малката лодка точно в мига, когато носът срещна скалистия бряг. То удари водата с плисък и запори прибоя с вдигната като триумфален вимпел опашка. Когато стигна сушата, ретривърът се изтръска и капките полетяха като диамантени парченца из свежия въздух. Кучето погледна назад към скифа и залая двойка чайки надолу по брега, които литнаха изплашени. Като реши, че неговите другари се бавят прекалено, то се стрелна в близкия гъстак и лаят му започна да затихва в гората, която покриваше големия едва километър остров.
— Амелия — извика Джими Рониш, най-малкият от петимата братя в лодката.
— Нищо няма да й стане — успокои го Ники, прибра греблата и взе въжето на носа. Той беше най-големият от момчетата на Рониш.
Избра мига на скока си със съвършена точност и се приземи на каменистия бряг, когато вълните се отдръпнаха. След три дълги крачки се оказа над границата на прилива от плавеи и съхнещи кафяви водорасли и нави въжето около избелялото от слънцето и солта парче дърво, покрито с изрязани напряко инициали. Опъна въжето, за да издърпа на сигурно място дългата четири и половина метра лодка, и я върза.
— Размърдайте се — напомни той на братята си. — Отливът е след пет часа, а имаме много работа.
Времето беше доста приятно през това време на годината, но Северният Пасифик беше леденостуден и те разтоварваха оборудването между прииждането на вълните. Една от най-тежките части беше деветдесетметрова ролка конопено въже, която близнаците Рон и Дон трябваше да нарамят заедно, за да я изнесат на брега. На Джими беше възложена отговорността за раницата, в която беше обядът им, и тъй като беше деветгодишен, тя се оказа бреме за тъничката му фигура.
Четирите по-големи момчета — Ники на деветнайсет, Рон и Дон, с година по-малки, а Кевин, роден само единайсет месеца след тях, можеха да минат за четиризнаци с рошавите си дълги руси коси и светлосини очи. Те притежаваха пламенната енергия на младостта и бяха на прага на възмъжаването. От друга страна, Джими беше дребен за възрастта си, с тъмна коса и кафяви очи. Братята му го закачаха, че доста прилича на господин Грийнфилд, градския бакалин, и макар да не беше съвсем сигурен какво означава, Джим не харесваше този факт. Той обожаваше по-големите си братя и мразеше всичко, което го отличаваше от тях.
Семейството им притежаваше неголемия остров до крайбрежието и откакто дядо им се помнеше, всяко поколение момчета, защото Рониш не бяха раждали момиче от 1862 г., прекарваше там пълни с приключения лета. Не само можеха да се преструват, че са Хък Фин, изоставен на пуст остров сред Мисисипи или Том Сойер, който проучва сложната система от пещери на острова, но и остров Пайн притежаваше тайнствено излъчване заради шахтата.
