Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 162

За да проработи планът, Кабрило имаше нужда от осемнайсет истински човешки скелета.

Главоболието му започна да преминава в мигрена.

26.

— Кого обичате повече от мен? — попита Линда Рос, когато влезе в оперативния център. Носеше тънка папка и се усмихваше широко.

— Меган Фокс — бързо реагира Марк.

— Бионсе — провикна се дежурният инженер по контрол на повредите.

— Кейти Холмс — подхвърли Хали.

— Винаги съм си падал по Джулия Робъртс — усмихна се Ерик Стоун.

— Председателю — обърна се Линда към Хуан, — и ти ли ще се държиш като сексист?

— Единствената жена, която обичам повече от теб, е мама.

Другите се изсмяха подигравателно. Линда се усмихна.

— Печелиш.

— Я ми припомни защо те обичам толкова много? — каза Хуан.

— Защото открих, че на сто и шейсет километра южно оттук се намира норвежка китоловна база, изоставена през 30-те години.

— Нямаме нужда от китови кости.

— Не избързвай. Запазена е като паметник — продължи тя, — защото има църква и гробище, което е вечното обиталище на двайсет и седем китоловци.

Хуан скочи на мига и лепна една целувка на кадифената й буза. Мигрената му изведнъж изчезна и плащаницата, която сякаш го беше обгърнала, се вдигна. Онова, което го бе притеснявало най-много, беше мисълта, че ако не намерят осемнайсет скелета, ще трябва да изоставят чуждестранните учени на произвола на съдбата. Съмняваше се, че те ще бъдат аржентински приоритет, щом обстановката започне да се нажежава. Затова да ги изоставят тук означаваше да ги осъдят на смърт.

— Председателю, прихванах съобщение от китайското товарно корабче — обади се Хали.

— Заглуши го!

Той затрака по клавиатурата.

— Изолирах честотата. Вече са неми. Компютърът ще ги следи автоматично, когато търсят сигнал нагоре-надолу по скалата и ще ги заглушава.

— Окей. Ако имат някакви новини за докладване, ще трябва да се върнат в базата. За по-малко от минута решихме два проблема. Добра работа!

Макс и Тамара влязоха безгрижно в оперативния център. Ръцете им бяха толкова близо, че нямаше как да не са вървели ръка за ръка. Жабокът и принцесата, помисли си Хуан с усмивка.

— Съвсем навреме, приятелю.

Хенли го погледна така, както купувачът гледа продавач на стари автомобили.

— Имам неприятно предчувствие за тази операция.

Кабрило му се усмихна широко.

— Така и трябва. Искам да играеш ролята на Иван Грозни и да идеш да ограбиш едно гробище.

Тамара се ококори.

— Искаш да ограби гробище?

— Знаеш ли — поклати глава Макс, — трябва да призная, че тази част от операцията е неосъществима.

— Хайде, хайде — закачи го Хуан. — Чист въздух, открито небе, разложени норвежци. Направо ще си отживеете.

— За какво говорите? Какви разложени норвежци?

Макс се зае да й обясни.

— За да спасим заложниците, без аржентинците да разберат, трябва да оставим нещо, което да ги заблуди.

— Е и?

— Щом ги изведем от сградата, ще я запалим — намеси се Хуан. — Ще намерят осемнайсет комплекта овъглени кости. Само патолог би могъл да установи, че това не са бившите заложници. Слава Богу, че екипите за презимуване са малки, иначе щеше да се наложи да измислим друг начин.