Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 163

— Например? — заинтересува се тя.

— Може би малка ядрена бомба…

Тамара вече беше видяла достатъчно и нямаше да се изненада, ако говореха сериозно.

Хуан я дари с вълча усмивка и тя погледна Макс за помощ, но той само вдигна рамене.

— Предполагам, че хубавото в това намерение е, че възнамерявате да използвате малка бомба… — каза тихо тя.

Линда я прегърна, за да й вдъхне увереност, че сред тези луди глави има и разумни създания.

— Не се тревожи, знаем какво правим!

— Радвам се, защото аз нищо не разбирам.

Хенли тръгна двайсет минути по-късно с моторница с твърд корпус и надуваеми бордове. Той и екипът му от четирима души се стрелнаха право в морето в продължение на около пет мили, преди да завият на юг, така че да не ги видят от аржентинската база. Сред оборудването Макс беше взел и помпа под високо налягане с бензинов двигател, с която възнамеряваше да изрови скелетите. Струята гореща вода, която тя изстрелваше, можеше да достигне налягане двеста седемдесет и пет бара — повече от достатъчно да разтопи вечно замръзналата земя, която покриваше скелетите. Затова преди да тръгнат, той подхвърли:

— Никакви кирки и лопати за любимия син на мама Хенли.

Днешната задача на Хуан определено беше по-трудна. Тъй като китайците претърсваха залива, Майк Троно и неговият екип не можеха да подновят работата си. Затова миниподводницата „Номад“ с нейния въздушен шлюз беше свободна. Беше достатъчно сумрачно, за да не ги видят, а шумовете от аржентинските петролни платформи и издигащите се във водата въздушни мехурчета щяха да осигурят звуково прикритие за неговата работа.

Кабрило се обличаше за гмуркане в помещението за подводни операции. Под сухия си неопрен „Викинг“ носеше мрежест костюм, в който бяха вшити тръбички с обща дължина повече от трийсет метра. По тях щеше да циркулира топла вода от „пъпна връв“, свързана с кран в долната част на подводницата. Той знаеше, че аржентинците отопляват залива, но не искаше да рискува да попадне в джоб ледена вода по време на прехода си. По кабела щеше да общува с подводницата и да получава въздух, така че нямаше нужда да влачи обемисти кислородни бутилки.

Шлемът му с цяла маска беше оборудван с мощни прожектори, които той приглуши, като боядиса половината от стъклата им. Така щеше да му е по-трудно да работи, но опасността да бъде забелязан от повърхността намаляваше.

Линда щеше да управлява миниподводницата, а Еди Сенг щеше да ръководи гмуркането.

Щом техниците спуснаха апарата на вода, Линда го насочи към кърмата на „Орегон“. Под голия флагщок беше отворен един капак, зад който се виждаше голям барабан с буксирно въже. То не беше стоманено, а от сплетени въглеродни нишки и заради това беше по-леко и пет пъти по-здраво. Допълнителното му предимство се криеше в неутралната му плаваемост. Линда улови края му с мощната механична ръка на подводницата и го напъха в едно гнездо, откъдето не можеше да се измъкне.