Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 158

Линк се изкиска.

— Моят испански може и да не е много добър, но това беше най-безсрамната лъжа, която съм чувал.

— Съвсем наскоро казах на Макс, че колкото по-нагла е лъжата, толкова по-вероятно е да й повярват.

Тъй като съоръжението беше направено така, че да не бъде забелязано от камерите на сателитите, разположението му беше доста разхвърляно. Едва когато стигнаха до южния край на базата, където Линк беше забелязал скрита зенитна батарея, видяха самотна сграда на колове, която приличаше на ромбовидно иглу. От предния прозорец струеше светлина, но останалата част бе тъмна.

Качиха се по стълбите. Хуан отвори външната врата и влязоха във фоайе със закачалки по стените за канадките, а на пода имаше стелажи за апреските. Не свалиха своите дрехи, а небрежно отвориха другата врата. Двама войници стояха прави с насочени пистолети. Бяха чули да се отваря външната врата.

— Какво правите? Смяната ни свършва в десет часа.

— Съжалявам, не сме тук да ви сменяме — отговори Хуан. — Изпратени сме да търсим майора. Идвал ли е насам?

— Еспиноза беше тук преди два часа, за да провери затворниците. Оттогава не съм го виждал.

Сега Хуан вече разполагаше с име, което да добави към лицето на майора.

— Добре, благодаря. — Обърнаха се да си вървят.

— Чакай малко, кой си ти? Рамон?

— Не, Хуан Кабрило.

— Кой?

— Хуан Родригес Кабрило. Току-що ме преместиха от ВР в Девета бригада. — Съкращението означаваше „военно разузнаване“ и беше намек, че Хуан може да е офицер, така че войникът да не се задълбочава много-много.

— Ясно — отговори войничето и преглътна. — Ако видим майор Еспиноза, ще му предадем, че го търсите.

— Най-добре нищо да не споменавате. Разбрано? — нареди Хуан.

— Слушам!

Линк и Кабрило излязоха в мразовитата нощ. Звездите светеха толкова ярко, че ледът проблясваше.

— Бинго — засмя се Линк.

— Сега ни остава само да спасим заложниците, да затворим базата и да видим сметката на огромен крайцер, без аржентинците да разберат, че сме идвали.

Продължиха да разузнават, обикаляйки базата в продължение на още три часа. Нищо не беше охранявано, с изключение на импровизирания затвор. Хуан силно се заинтересува от инсталациите за преработка на петрол и природен газ. Те бяха разположени в огромни, подобни на хангари сгради, покрити с изолиращи слоеве и после с лед и сняг. Във всяка имаше плетеница от индустриални тръби и кранове, които се сливаха и разделяха в система, която само инженер би могъл да разгадае. Единият от заводите беше разположен на значително разстояние от брега, а другият отчасти във водата, върху забити в депото бетонни колони. В него не само се преработваше вентилационният газ от сондажите, но и имаше огромна пещ, която нагряваше въздуха, циркулиращ по тръбите в залива. Всичко работеше автоматично, но изглежда на тази инсталация се придаваше голяма важност, защото един — работник седеше в специално контролно помещение. Той им кимна, когато ги забеляза. Очевидно ги взе за войници. Те му помахаха в отговор и той отново се задълбочи в порносписанието.