Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 157

Според Кабрило аржентинците сега се чувстваха уверени в своя успех и не вярваха, че са изправени пред опасност. Може би по-късно щеше да се стигне до въоръжен сблъсък, но през следващите няколко дни светът щеше да продължава да се вълнува от дръзката им игра.

Той вкара подводницата под кея и бавно я издигна на повърхността. Само двайсетина сантиметра от корпуса излязоха над водата, а комините около люка й бяха на десетина сантиметра над повърхността. С боядисания в тъмносиньо корпус подводницата беше почти невидима. Освен това възможният наблюдател от товарното корабче трябваше да коленичи, за да надникне под кея. Вероятността да бъдат открити беше минимална.

Почувстваха се като акробати, докато навличаха канадките, но няколко секунди по-късно Линк отвори люка и се изкатери на палубата. Височината беше малка и трябваше да работи приведен, докато връзваше подводницата, за да не се премести при отлива. Кабрило прекрачи от подводницата на левия борд на едно от товарните корабчета. Линк се качи след него и спокойно поеха към аржентинската база.

Хуан за пръв път можа да разгледа добре съоръжението и остана смаян от големината му. От снимките на Линда знаеше, че по протежение на залива има още много място. Ако оставеха аржентинците на мира, тук скоро щеше да израсне малък град.

Първата им задача беше да открият къде гаучосите държат отвлечените чуждестранни учени, които използваха като човешки щит. Беше осем вечерта и наоколо не се виждаха хора. Само от време на време някоя сянка прелиташе между сградите. Когато надникваха в осветените прозорци, виждаха мъже, които гледат видеофилми или играят карти в залите за почивка, или четат книга и пишат писма в стаите си. В първия район, който огледаха, бяха спалните помещения на петролните работници — твърде невероятно бе да държат учените тук.

Претърсиха няколко склада, но не откриха нищо, освен сондажна екипировка и стотици варели със смазка за сондиране, наричана „кал“.

Когато излязоха от сградата, една черна фигура ги чакаше пред вратата.

— Какво правите вътре? — попита мъжът настойчиво.

— Опитваме се да опознаем базата — отговори Хуан на испански. Непознатият беше облечен като цивилен, затова той премина в нападение. — Ако ще ви защитаваме, трябва да познаваме всеки сантиметър от това място. Така че, ако нямаш нищо против, ще продължим нататък.

— Така ли? — Очевидно подозренията му още не се бяха разсеяли. — А защо обикаляте вечер?

Хуан погледна Линк и разпери ръце, сякаш искаше да каже: „Гледай го този какви ги дрънка!“, и след това отговори:

— Защото не мисля, че американците ще бъдат достатъчно благородни, за да нападнат по светло. Онова, което през деня изглежда като прикритие, може да не се окаже толкова подходящо на тъмно.

След като изстреля това, Хуан блъсна с рамо мъжа и продължи напред, без да се оглежда. Когато завиха зад ъгъла на едно спално, той надникна предпазливо назад, но подозрителният аржентинец беше изчезнал.