Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 156

Вместо да чакат да се заредят акумулаторите на „Дискавъри“, техниците ги замениха с нови. Смениха и филтрите за въглероден двуокис и заредиха догоре резервоарите за кислород. За тази мисия Хуан си избра за придружител Франклин Линкълн. Не очакваше сражение, но едрият бивш тюлен умееше да се придвижва като призрак и беше участвал в повече тайни прониквания на чужда територия от всички останали.

Когато бяха вече готови да тръгнат, се яви Кевин Никсън с арктически екипи, които неговите хора бяха променили така, че да приличат на използваните от аржентинците.

Отне им десет минути да влязат в тесния пролив. Макар и под водата, можеха да видят сиянието от светлините на базата. Заради работата на машините на петролните платформи, които тракаха и виеха, под водата шумовете бяха като от пристанище, където режат кораби за скрап. Индустриалните шумове прикриваха работата на техните двигатели, така че нямаше нужда да се прокрадват безшумно през залива.

— Какъв е този шум? — попита Линк, докато се носеха на около девет метра дълбочина.

— Имаш предвид петролните платформи?

— Не, прилича по-скоро на нискочестотно бълбукане. Беше твърде силно, когато влязохме в залива, и сега утихна, но още го чувам.

Хуан се съсредоточи и също долови странните звуци. Пое риска да включи единия от прожекторите. От повърхността щеше да изглежда, че лунните лъчи се отразяват във вълните. На светлината на прожектора видя малки мехурчета, които се издигаха от морското дъно. Когато очите им привикнаха с ярката светлина, той и Линк забелязаха плетеницата тръби по дъното и установиха, че са източникът на мехурчетата.

Хуан загаси прожектора и Линк попита:

— Някакви идеи?

— Така поддържат залива свободен от лед. — Той провери нещо на един от компютърните екрани. — Да, точно така. Температурата на водата е почти един градус. Сигурно използват газа, който се освобождава при изпомпването на петрола. Загряват въздух и го вкарват в тръбите. Доста умно.

След секунди минаха покрай големия крайцер, който стоеше на котва в залива.

— Някакви идеи какво да правим с него?

Хуан усещаше почти физически присъствието му в мастилените води, сякаш беше голяма хищна акула. Едно сражение между „Орегон“ и крайцера щеше да бъде кратко и жестоко и в резултат най-вероятно и двата плавателни съда щяха да се озоват на дъното.

— Да се надяваме, че тази вечер ще ме осени вдъхновение.

На двайсетина метра от кея той извади перископа на подводницата с вградена камера за нощно виждане. Тя не беше по-голяма от пакет цигари, а картината от нея се изпращаше на екран с висока резолюция в подводницата и на друг — в „Орегон“. Като се изключат транспортните корабчета, на кея не се виждаше друго, освен бетонните пилони. Беше прекалено студено, за да има наблюдатели.