Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 152

— Хуан, не мога да не ти го призная. Ти си много изобретателен кучи син. И сега какво? Ето ни тук. Какъв е планът?

— Честно казано, не съм мислил много какво ще се случи оттук нататък. Обърна ли внимание на товара под платнището на второто корабче? — Външните камери водеха наблюдение на войниците още от пристигането им на разсъмване. — По размери прилича на сонар със странично сканиране.

— Това означава, че се готвят да търсят останките на китайския кораб.

— Предполагам, че ще се опитаме да ги изпреварим?

— Този план се налага от само себе си — кимна Кабрило и се усмихна широко, като доволен от своето дете родител. Наистина не беше мислил какво ще правят, след като докара „Орегон“ на брега.

Макс кимна към изображението на войниците, които се мотаеха около носа.

— Трябва да изчакаме, докато тия задници се разкарат, за да изпомпаме достатъчно баласт и да отворим вратите на басейна.

Хуан кимна.

— Подозирам, че ще започнат търсенето още днес. Така че щом си тръгнат, започваме да действаме. Когато Тамара се събуди, попитай я дали иска да дойде с нас. Най-малкото, което можем да направим, е да й покажем легендарния кораб със съкровището, преди да го унищожим.

Хенли за пръв път чуваше за това и известно време гледа втренчено Хуан, преди да разбере логиката.

— Да, вярно, че ще е срамота, но ти си прав. Друго не може да се направи. Не можем да дадем на китайците и най-малкото доказателство в подкрепа на териториалните им претенции.

Час по-късно Хуан освободи ключалките, които придържаха десетметровата „Дискавъри 1000“. Триместната миниподводница нямаше спасителен люк, но така или иначе никой нямаше желание да плува във вода с температура около нулата.

Кабрило се настани на наклонената седалка на кормчията, а Тамара седна до него. Линда Рос беше изтеглила печелившия номер да ги придружи, макар че при тази температура не беше сигурна дали е чак такава късметлийка.

— Не можем ли да вдигнем температурата с няколко градуса? — попита тя.

— Съжалявам, но заливът, който открихме на сателитната снимка, е на границата на нашия обхват. За нас е по-важно да стигнем и да се върнем, отколкото мимолетното удобство.

— Китайците няма ли да са вече там? — попита Тамара. Тя беше увита в арктическата си канадка, а с друга беше загърнала дългите си крака.

— Не, те тръгнаха в погрешната посока. Тук има два залива с приблизително еднаква форма. Един в източна, а другият в южна посока. Благодарение на трупа, който Линда и екипът й намериха в изследователската станция „Уилсън-Джордж“, знаем, че останките трябва да са в тази посока. Тези хора ще прекарат следваща седмица в претърсване на район на петдесет мили от правилното място.

През следващите няколко часа плаваха на шест метра дълбочина. Тъй като полярното слънце беше много слабо, дори толкова плитко, водата беше почти черна. За да управлява подводницата, Хуан разчиташе на сонарната и лидарната система. Поне водата беше спокойна. Ако времето беше лошо, плаването толкова близо до повърхността щеше да е кошмарно.

Линда и Хуан се погрижиха Тамара да не скучае, като й разказаха някои от по-щурите изпълнения на Корпорацията и внимаваха да обрисуват Макс от най-хубавата му страна. Пиха подсладен чай и хапнаха сандвичи, приготвени в камбуза на „Орегон“, където храната беше на световно равнище.