Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 151

Беше подписано от капитан Джон Дарлинг от линията за товарни превози „Прокси“. И най-важното — писмото бе подписано — януари миналата година. Старата черупка беше дрейфувала в течение на двайсет месеца.

— Дали екипажът се е спасил? — попита Лугонес.

Еспиноза поклати глава.

— Нямам представа. Обаче се чудя защо корабът не е потънал. Когато един капитан напуска своя кораб, трябва да е напълно сигурен в причините. Искам да проверя двигателния отсек и останалите помещения.

След десетина минути и няколко погрешни завоя откриха стълба, която се спускаше във вътрешността на кораба. Щом Хименес бутна вратата, ледена вода плисна краката им. Лугонес насочи фенерчето си надолу по стълбите. Те бяха напълно наводнени. Водата беше тъмна от маслото и на светлината проблясваше във всички цветове на дъгата.

— Това обяснява всичко. Пълен е с вода — подхвърли сержантът.

— Чудя се какво ли са превозвали — измърмори Хименес. — Доколкото си спомням закона за морско спасяване, който намери кораба, има право да запази и него, и товара му.

— А кога си учил морско право? — попита подигравателно Еспиноза.

— Не съм, но гледах документален филм по телевизията.

— Дръж крадливите си ръце в джобовете. Ние сме войници, а не търговци на скрап. Сигурно при другия отлив или когато излезе буря, тази развалина ще отплува наново.

— Дали да не пробием няколко дупки в корпуса, за да потъне със сигурност? — предложи сержант Лугонес.

Еспиноза се замисли.

— След като е оцелял толкова време, нека го оставим на мира.

Три палуби под тримата гаучоси Хуан Кабрило се беше отпуснал в креслото си. Не му беше минавало през ум, че аржентинският майор, чието лице беше започнал да вижда и насън, ще се окаже романтик. Едно от най-големите му притеснения беше, че може да използват „Орегон“ за мишена. Бяха предотвратили откриването на термична следа, като отрязаха пътя на топлината към „външните“ части на кораба, намалиха отоплението в останалите сектори и използваха пълните с вода баластни цистерни като преграда срещу огледа. Номерът с наводнените стълби изиграха, като просто затвориха долу водонепроницаемата врата и вкараха с помпа малко вода от трюма.

Кабрило погледна към Макс Хенли, който клатеше глава.

— Какво? — попита той. — Нали ти казах, че мога да скрия кораба на прага им.

— Това не се брои — измърмори Макс.

— Колкото по-възмутителна е лъжата, толкова по-лесно се приема. По всички правила би трябвало да се страшно подозрителни, а я ги виж. След десет минути зарязаха претърсването, а нашият сладък майор е готов да се разплаче.