Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 154

Тамара притисна уста с ръце, за да сподави вика си. Сълзи започнаха да се стичат по гладките й бузи.

Макар да не бе вложил целия си живот в изследване на предмета, Хуан не можа да сподави вълнението си, когато видя огромната китайска джонка на дъното на море Белингсхаузен.

Мачтите отдавна бяха изчезнали, вероятно отчупени от някой минал над нея айсберг, а в корпуса имаше огромна дупка — точно под линията, където дъното е било обковано с медни листове. Като се изключат тези повреди, изглеждаше напълно годна за плаване. Ниското съдържание на сол и температурите около нулата на водата бяха причина тук да няма много живот, който да нападне дървото.

Над водната линия имаше дузини отвори.

— Отвори за греблата — обясни Тамара. — Кораб с такива размери вероятно е имал по двайсет от всяка страна. На всяко гребло е имало най-малко двама гребци, а понякога и трима. Вероятно корабът е бил с шест или седем мачти с квадратни платна, като всички джонки.

Когато наближиха още, видяха, че надстройките, които се простираха по протежение на целия кораб, са боядисани в масленожълто с червена ивица и имат архитектурни детайли в стила на пагодите.

— Императорът е настоявал корабите му да са богато украсени — продължи Тамара, — за да покаже богатството и изтънчеността на своето царство. Само най-добрите художници и занаятчии са получавали разрешение да работят по тях.

— Ти спомена, че бил натоварен със съкровище? — попита Линда.

— Нали ти ми показа буцата злато и парчетата нефрит, които сте намерили.

— Морякът, който се е спасил при потъването и е умрял близо до „Уилсън-Джордж“, трябва да ги е задигнал от складовете — предположи Хуан, докато ги плъзгаше над огромния кораб. — Възможно е при него прионите още да не са били развити и да е запазил някакви отблясъци на разум. — Д-р Хъксли беше потвърдила, че китайската мумия и Анди Генгъл бъкат от тях.

Над носа имаше две големи оръдия с формата на дракон. Те бяха уголемени разновидности на пистолета, който бяха намерили до тялото на Генгъл. Върху тях имаше толкова малко тиня, че Хуан успя да различи релефа на зъби около дулата и крила по протежение на цевите.

Кърмовата палуба беше три етажа по-висока от главната, а точно в средата се издигаше къща с елегантно наклонени страни на покрива. Тамара я посочи.

— Това вероятно е било жилището на капитана.

— Неговата каюта?

— По-скоро служебен кабинет.

Хуан ги свали и наклони подводницата към носа, над мястото, където адмирал Цаи беше закрепил експлозива, потопил кораба и убил нещастния екипаж. На светлината от ксеноновите прожектори видяха, че палубите и бордовете са дървени. Помещението, в което надничаха, беше прекалено широко, за да видят другата му страна, и вътре се издигаше същинска гора от подпори. Първа Тамара осъзна какво виждат.

— Това е едно от спалните помещения на екипажа. Връзвали са хамаци за колоните.

— Този начин на окачване продължава да се използва чак до двайсети век най-вече на военните кораби — допълни Хуан.