Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 149

Той свърши с обличането и допи остатъка от кафето. Червата му куркаха, но реши да проучи тайнствения кораб преди закуска.

— Събуди лейтенант Хименес.

Отне има само петнайсет минути, за да прекосят залива с едно от транспортните корабчета. Резултатът от изпускането на топлите мехурчета беше забележителен. Водата не само не беше замръзнала, но и въздухът над нея бе с температура около нулата, докато в базата тя се движеше около смразяващите костите минус трийсет. Извън залива над водата се стелеше ледена коричка, която се повдигаше и спускаше с вечното движение на вълните, макар че първите намеци за настъпващата пролет се опитваха да я разтопят. В открито море отчетливо се различаваше пътека от незамръзнала вода, по която ледоразбивачът неуморно плаваше, за да поддържа жизненоважната връзка с родината.

Транспортното корабче мина достатъчно близо до една от петролните платформи, за да се види, че камуфлажът й се състои от тънки листа гофрирана ламарина, боядисана така, че да прилича на айсберг. Стърчащите изпод ламаринената обвивка масивни стоманени колони издаваха фалшификацията.

При тесния вход към залива минаха през район с раздвижена от леки вълнички вода. Това беше мястото, където от тръбите се издигаше завесата от топла вода, която пречеше на леда да влиза в пристанището. Докато го пресичаха, на Еспиноза за пръв път, откакто бяха пристигнали в Антарктида, му стана топло.

Той насочи вниманието си към кораба. Със сигурност беше стар плавателен съд и го обгръщаше аурата на някаква призрачност. Корпусът представляваше миш-маш от различни бои, изпъстрени с петна и драскотини, сякаш боядисването е било възложено на деца. Палубните надстройки бяха в по-голямата си част бели, а единственият димоход беше покрит с избеляла червена боя. Корабът разполагаше с пет крана: три на носа и два на кърмата, и те го превръщаха в онова, което моряците наричаха „клечковоз“. След като морските превози бяха превзети от контейнеровозите, подобни плавателни съдове бяха смятани за старомодни и повечето отдавна бяха превърнати в скрап.

— Боже, каква купчина ръжда — обади се лейтенант Хименес. — Обзалагам се, че и плъховете са го напуснали.

Колкото повече се доближаваха до него, се виждаше, че не е малък кораб. Еспиноза прецени, че вероятно е дълъг повече от сто метра. Името му не можеше лесно да се различи, защото боята беше избеляла и проядена на много места от ръжда, но все пак успя да го разчете: „Норего“.

Десетина метра от носа на кораба бяха забити в камъчетата на брега, а до него беше изтеглено транспортно корабче. Група мъже стояха около него. Един разпъваше алуминиева стълба, която едва достигаше долния край на релинга.

Корабчето на Еспиноза се плъзна до другото. Един от моряците хвърли въжето на брега при войниците, които го издърпаха колкото можаха нагоре. В това време друг моряк спусна трапа, който представляваше проста триметрова дъска.

Щом майорът стъпи на покрития с дребни камъчета бряг, сержант Лугонес му отдаде чест. За разнообразие този ден небето беше ясно, а температурата се колебаеше някъде около поносимите минус десет градуса.