Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 141

— Студът няма ли да окаже въздействие на оборудването ви?

— Това е другият проблем. Никога не съм работил във води като тези. Няма да знаем как ще работи сонара, докато не го изпитаме тук в залива. Надявахме се да го направим още днес, но вече се мръква и вероятно ще го отложим за утре.

— От онова, което чувам, разполагаме с нужното време. Американците са още замаяни от нашето съобщение и са прекалено уплашени от възможен ответен удар от ваша страна, за да се опитат да ни нападнат.

— Съдбата обича смелите — кимна Фонг.

— Това се приписва на Вергилий — обади се Луис Ларета. — Латинска мъдрост. Audentes fortuna juvat. Има и друга крилата фраза, приписвана на Юлий Цезар: Jacta alea est. Казал го е по време на своя поход към Рим, когато е пресякъл река Рубикон.

За обща изненада Раул Хименес обяви испанския превод:

— Заровете са хвърлени.

23.

Толкова на юг няма земни маси, които да прекъсват цикъла на ветровете, и те обикалят в безкрайни пристъпи. Под четирийсетия паралел ги наричат Фучащите четирийсет. След това идват Гневните петдесет и Ревящите шейсет. Постоянен вятър със сила сто и трийсет километра в час не беше нещо необичайно, а пристъпи със сто километра в час — ежедневие. Въздействието им върху океана беше жестоко. Вълните се издигаха на дванайсет-петнайсет метра височина и помитаха всичко по пътя си. Дори големите айсберги, които се откъсваха от глетчерите на континента, не можеха да се противопоставят на океана, когато се надигаха ветровете. Само свръх айсбергите, големи колкото градове, оставаха незасегнати.

Хуан Кабрило вкара кораба и своя екипаж точно в този ад. Всичко, което можеше да се върже, беше вързано и всички дейности, освен жизненоважните, бяха прекратени. Корабът беше пресякъл на юг само седмица по-рано, но тогава времето беше направо спокойно в сравнение с това, което им се стоварваше сега.

Всеки друг кораб щеше да потъне, но Хуан така беше защитил своя любим „Орегон“, че той не беше изложен на истинска опасност. Корпусът можеше да издържи натоварването, а горе нямаше нищо, за което вятърът да се залови и да започне да бели метални листове. Лодбалките за спускане на двете спасителни лодки нямаше да откажат дори при ураган от пета степен. Но в този момент на лодбалките висеше само една от тях. Другата беше спусната на вода с минипредавател, за да могат по-късно да я намерят и приберат.

Съществуваше обаче и една истинска опасност. Не от бурята, а от дебнещата китайска нападателна подводница. Тя се намираше някъде между края на Южна Америка и Антарктическия полуостров. Това беше тесен участък, подобен на пролуката между Гренландия, Исландия и Обединеното кралство (пролуката ГИО), която НАТО използваше през Студената война, за да контролира движението на съветските подводници.

Хуан беше очертал курс към Антарктида, който се придържаше близо до южноамериканското крайбрежие, сякаш плаваха към прохода Дрейк пред нос Хорн, а след това щяха да се насочат право на юг към море Белингхаузен — района, който аржентинците и китайците бяха обявили за затворен за корабоплаване.