Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 140

— Кажи ми, Луис — прекъсна той директора, — нашите чуждестранни гости пристигнаха ли?

— Имаш предвид чуждестранните учени от другите изследователски станции? Вече са тук и са затворени под охрана в един хангар.

— Не, питам за нашите приятели от Китай.

— А, китайците. Да, пристигнаха вчера с оборудването си и аз им предоставих транспортно корабче. В момента го подготвят. Наистина ли някога тук е потънал китайски кораб?

— Ако е така — отговори Еспиноза, — можем да забравим всички грижи, че ще бъдем нападнати. Нашите претенции за полуострова ще бъдат узаконени от историята. Бих искал да се видя с тях.

— Разбира се.

Ларета насочи снегомобила към възвишенията над базата и след това пое по коловоз, издълбан в снега. Когато влязоха в самата база, Еспиноза се изненада от усилената работа, която кипеше. Мъже в арктическо облекло работеха по сгради със странни форми, безброй служебни моторни шейни и снегомобили се стрелкаха насам-натам, теглейки шейни с оборудване. Там, където снегът се беше стопил, се виждаха подложките от полимерната сплав, наподобяваща лед. Те с лекота понасяха тежестта на тяхното превозно средство.

Към кея, който лесно можеше да приеме и крайцера, закотвен в средата на залива, бяха привързани няколко транспортни корабчета. Всички бяха дълги около дванайсет метра, с метални корпуси, големи отвори на кърмата и квадратни кормчийски рубки, щръкнали като гърбици над носовете им. Бяха боядисани в бяло, макар че боята на товарните палуби беше олющена и отдолу се виждаше дървото. Обслужващи корабчета като тези бяха обичайна гледка край всички сондажи в морето.

Ларета спря до едно от тях. Неколцина мъже работеха по уред с формата на торпедо, който лежеше на стойка под кърмовия кран на корабчето. Един от тях вдигна очи, когато посетителите се качиха на борда, и дойде при тях.

— Господин Ларета, на какво дължим удоволствието? — Беше китаец, а гласът му звучеше приглушено от шаловете. Говореше английски със силен акцент.

— Фонг, това е майор Еспиноза. Той е командир на нашата нараснала охрана. Майоре, това е господин Ли Фонг. Той ръководи инженерите, изпратени да открият „Спокойно море“.

Двамата мъже си стиснаха ръцете, което никак не беше лесно заради дебелите ръкавици.

— Това сонар ли е? — попита майор Еспиноза.

— Сонар със страничен обзор — отговори Фонг. — Ще го вържем зад корабчето и ще ни показва профила на дъното на отрязъци от сто метра.

— Имате известна представа къде да търсите кораба, нали?

— Доколкото разбрах, трябва на вас да благодарим за това.

Хорхе не беше очарован, че китайците знаят за неговите подвизи, но после осъзна, че баща му вероятно се е хвалил с него, и гордост замени безпокойството.

— Извадихме късмет — обясни той.

— Да се надяваме, че късметът няма да ни напусне. Останките са нещо странно. Разполагал съм с джипиес координати, координати по ЛОРАН и очевидци и пак не съм откривал нищо. Друг път успявам още при първия преход, без да имам подробна информация.