Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 142

Сега се опитваше да се постави на мястото на капитана на китайската подводница. Тъй като трябваше да патрулират само няколкостотин километра, Хуан щеше да се опита да отгатне, къде се намират, Най-близкият до ума отговор беше, че са на най-тясното място между Южна Америка и Антарктида. Така щяха да разполагат с най-голямо оперативно поле. Обаче всеки кораб, устремил се на юг, щеше да направи това предположение и да избягва средата. Така че въпросът беше дали да останат близо до полуострова, или да заобиколят западния му край? Подводницата не можеше да е едновременно и на двете маста, но грешното предположение щеше да ги изправи точно пред мерниците на съда от клас „Кило“.

Кабрило се сети за старата мъдрост, че ако не познаваш своя противник, не можеш да контролираш резултата.

Сега седеше в средата на оперативния център и се полюшваше в такт с движението на кораба. Всички дежурни от екипажа бяха вързани за столовете си с четириточкови колани. Тази сутрин не се беше обръснал, защото водата не би стояла в мивката, затова когато прекара ръка по брадичката си, се чу стържещ звук. Изток или запад, питаше се той. На изток или на запад?

— Радарен сигнал — извика Линда Рос.

— Какво улови?

— Самолет, който лети на юг на седем хиляди и сто метра височина. Скорост шестстотин километра в час. Намира се на трийсет и два километра от нас.

Хуан я погледна втренчено.

— Трябва да е изскочил от облаците.

Това сигурно е голям транспортен самолет „Херкулес“, който лети на юг с още припаси за аржентинците, помисли си той.

— Кормчия, покажи изображението от камерата на кърмата.

Ерик Стоун набра кратка команда на клавиатурата и изображението на основния екран се смени с картина от пилона на флага на кърмата. Дори при това лошо време килватерът на „Орегон“ представляваше бяла бразда в тъмносивата вода. Не биха могли да покажат по-ясно присъствието си дори ако бяха запалили всички светлини и го бяха обявили по радиото на всички честоти.

Хуан знаеше, че пилотът ще докладва на сушата за тяхното присъствие, а оттам ще предадат информацията на китайската подводница. Тя щеше да ги погне като кучетата от преизподнята.

— Можем ли да заглушим неговите радиосигнали? — попита той.

— Докато е в нашия обхват — отговори Хали Касим.

— Щом излезе от обхват, ще може да докладва местоположението ни.

— Можем да го свалим — предложи Марк Мърфи от оръжейния боен пост до този на кормчията. — Мога да го засека с ракета земя-въздух за петнайсет секунди и след още десет да го тресна.

— Не — отвърна Хуан. Той твърдо вярваше в принципа: „Остави другия да нанесе първия удар“. Бутна микрофона на място, защото се готвеше да направи съобщение.

— Говори председателят. Има голяма вероятност да сме забелязани от самолета и подводницата да научи къде се намираме. Вече сме по бойните постове, но искам да сте особено внимателни и готови на всичко.