Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 132

Увереността му се изпари, когато видя в огледалото, че двете коли спират рязко. Отне им няколко минути да направят обратен завоя на тясната улица и заради маневрите им Еспиноза също спря. Очевидно генералът познаваше някой доста по-надолу в хранителната верига, отколкото Кабрило беше предположил. Трябваше да се сети, че човек като Еспиноза сигурно познава началника на районното управление.

След секунди и трите коли щяха да започнат преследването, а описанието на тяхното мицубиши щеше да стигне до всички полицейски управления в Буенос Айрес. Все пак излезе прав за едно — извеждането на Тамара от апартамента беше най-лесното в днешната задача.

Завиха по тесен проход и Хуан изкрещя през рамо на Марк Мърфи:

— Сега!

Мърф вече беше свалил прозорците и бързо започна да вади щифтовете на димни гранати. Те бяха собствена конструкция на Корпорацията и произвеждаха по-гъст дим от американските военни образци. След като и третата се удари в асфалта, Хуан вече не виждаше нищо отзад, освен гъст дим, който скриваше дори уличните лампи и светлината от прозорците на втория и третия етаж.

— Достатъчно — нареди Хуан и направи поредица бързи завои. Гърлото му беше пресъхнало, но ръцете му лежаха свободно на волана и вниманието му не отслабваше нито за миг.

— Някой знае ли къде сме? — обади се Линк от задната седалка.

— Линда? — обърна се към нея Хуан.

Тя държеше преносимия джипиес и се загледа напрегнато в екрана.

— Движим се по посока на пристанището, но пред нас лежи плетеница от улички. Трябва да поемем наляво, където има доста голям булевард.

Внезапно от една пряка изскочи линкълнът. Той се залепи за мицубишито, но от рязката маневра един от тасовете му изхвръкна и полетя към тротоара като фризби. Шофьорът познаваше квартала по-добре от полицията, която патрулираше тук, и бе отгатнал намеренията на Кабрило.

От прозореца до шофьора започна стрелба. Един от телохранителите се беше надвесил навън и стреляше с голям пистолет. Линк успя да извие едрото си тяло и пусна един откос по колата. Куршумите от каучук, макар и подсилени, бяха безполезни срещу линкълна, но психологическото въздействие на атака с автоматично оръжие беше налице: шофьорът рязко спря и завъртя волана, а лимузината се плъзна и закачи няколко паркирали автомобила. Това предизвика верижна реакция от вой на аларми и примигващи светлини.

Линк остави автомата и измъкна беретата от кобура си. Ако колата беше бронирана, пистолетът нямаше да свърши повече работа от гумените куршуми, но пак беше по-добре от нищо.

— Да им пуснем още малко дим? — попита Мърф.

Улицата беше твърде широка, затова Хуан не отговори и продължи да кара, без да изпуска от поглед огледалата. Когато линкълнът отново поде гонитбата, към него се беше присъединила и патрулката. Сигурно имаше още най-малко дузина, които обикаляха улиците в елегантния квартал Риколета. Трябваше да се отърват от тази кола и да намерят друга.