Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 133

Отляво видяха строителна площадка. Улицата беше разпрана от големи жълти багери, а лицевата страна на сграда с колони беше осеяна с паяжината на строително скеле. Хуан се вгледа по-внимателно и видя голяма порта от ковано желязо. Предположи, че зад нея има парк и пое натам, изстисквайки от малкия четирицилиндров двигател всичко, на което беше способен.

Колата леко пребоксува върху калната земя, но не изгуби сцепление и Хуан я насочи към портата.

— Дръжте се!

Прелетяха под скелето, изкачиха едно ниско стъпало и се блъснаха в железните крила. Кабрило беше очаквал силен сблъсък, но вратите се оказаха само опрени на рамката. Веригата, която ги държеше, остана на място, но двете половини от ковано желязо се стовариха на земята и мицубишито профуча по тях.

Ударът в портата дори не задейства въздушните възглавници.

Хуан веднага разбра грешката си. Това не беше парк, но му трябваха няколко секунди, за да разбере какво е. В спретнати редици бяха подредени малки натруфени постройки с колони, бронзови статуи, остри покриви и всякаква религиозна иконография.

Това не беше парк, а гробище.

След националното гробище „Арлингтън“ във Вашингтон и „Пер Лашез“ в Париж гробището на квартал Риколета беше третото най-прочуто в света. Всички по-известни и богати обитатели на града, включително Ева Перон, бяха погребани в богато украсените гробници. Гробището се бе превърнало в туристическа атракция.

Освен това беше прекалено тясно за коли, затова от четирите му страни се простираше ограда.

Бяха попаднали в задънена улица.

21.

Нямаха друг избор, освен да се опитат да извлекат най-доброто от ситуацията.

— Марк, направи димна завеса! Използвай всички гранати!

Докато Мърф се занимаваше с димната завеса, Хуан зави по една от по-широките алеи. Паважът по нея не понасяше на претовареното окачване на мицубишито. Алеята беше толкова тясна, че оградата на един от мавзолеите откъсна оцелялото външно огледало.

Не бяха изминали повече от петнайсетина метра, когато алеята се стесни още повече заради огромна мраморна гробница. Нямаше как да обърнат. Хуан погледна през рамо и видя, че друга алея стигаше по диагонал до тяхната. Включи на задна и влезе в нея, одрасквайки вратите в една статуя. Дъждът намаля, но видимостта още бе лоша заради дима, който се рееше призрачно около гробниците. Хубавото беше, че нито лимузината, нито патрулката можеха да ги последват.

Хуан се запита дали ще ги подгонят пеша и реши, че вероятно ще го направят. Яростта, която беше видял на лицето на Еспиноза, можеше да бъде укротена само с кръв.

Колата закачи един мраморен бюст и го събори от пиедестала му. Мраморната глава се търкулна по павираната алея като огромна топка за боулинг. Хуан впрегна всичките си умения, за да не забие автомобила в криптата от другата страна.

Отново се озоваха на кръстопът и поеха по алеята, която изглеждаше по-широка. След няколко метра тя се стесни заради гробница, която приличаше на копие на местна черква. Хуан мръдна малко напред, даде заден и влезе в другата алея. Беше твърде тъмно и пак одраха някакъв паметник. Хуан се извини безгласно на покойника и продължи нататък.