Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 131

— Не се тревожи, чичо Линкълн те държи?

— Благодаря.

Хуан се хвана за куката, а Марк започна да ги спуска и ги остави меко на тротоара. Линда беше паркирала колата още по-близо до бордюра. Вратите бяха отворени, а чистачките работеха бясно. Марк изскочи от кабината на крана и заедно с Линк и Тамара седна на задната седалка. Подът на колата беше отрупан с екипировка, затова Линкълн сви колене. Линда се плъзна на мястото до шофьора, предавайки волана на Хуан. В далечината се чуха сирени. Той включи на първа и бавно се отдели от тротоара, сякаш нямаха никакви грижи.

Може би трудното мина, помисли си той, но не посмя да го изрече.

Въпреки това съдбата го чу.

Голям черен линкълн влетя в пряката и спря само на сантиметри от тяхната предна броня, принуждавайки го да набие спирачки. Задната врата на черната кола се отвори и оттам изскочи едър плешив мъж, който незабавно откри огън.

Хората на Хуан се наведоха, а куршумите прелетяха през предното стъкло. Хуан включи на заден и протегна ръка, за да нагласи огледалото за обратно виждане. Един куршум мина на сантиметри от дланта му. Отдалечиха се на около петнайсет метра, преди Хуан да дръпне ръчната и да завърти волана докрай. Мокрият асфалт му помогна да направи пируета в холивудски стил, макар моторът на колата да беше твърде слаб.

Освободи ръчната спирачка, включи на първа и даде газ. Още един куршум улучи колата и пръсна едно от външните огледала.

— Всички невредими ли сте? — попита Хуан, без да откъсва очи от улицата. Дъждът се изливаше толкова силно, сякаш пътуваха под водопад.

— Нищо ни няма — отговори Марк. — Кой беше това, мамка му?

— Генерал Фелипе Еспиноза. Сигурно се е връщал от вечеря, когато портиерът му се е обадил.

— Той ме разпитваше — обади се Тамара Райт. — Той и един отвратителен китаец на име Сун. Сигурна съм, че е от Пекин и от Държавна сигурност.

— Без съмнение е тук под дипломатическо прикритие.

Сирените се чуваха по-близо. Хуан намали. Единственият начин да се измъкнат беше да не привличат внимание.

— Марк, готова ли е торбата с изненади?

— Когато наредиш, председателю.

Хуан се замисли за йерархията в командването на аржентинците. Без съмнение Еспиноза познаваше някой в полицията — главният комисар или министъра. След Като му се обадеше, щяха да минат петнайсетина минути, преди онзи на свой ред ще звънне на някой по-ниско в полицейската йерархия и така нататък, докато описанието на тяхната кола най-сетне стигне до уличните патрули. Ако успееха да се измъкнат от Еспиноза и да не привлекат внимание, щяха да са прекосили половината град, преди описанието да стигне до всички.

Хвърли поглед в огледалото точно в мига, когато голямата американска лимузина изскочи от една пряка и поднесе на завоя. Хуан управляваше претоварено мицубиши и не си правеше илюзии, че ще може да се измъкне на големия американски V8. Направи два бързи завоя и намали, когато една полицейска кола с проблясващи светлини мина наблизо. Зад нея се движеше кола без маркировка.