Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 130

Значи оставаше още един. Зад следващата врата, се криеше килер, пълен с кърпи и чаршафи. Следващото помещение се оказа кабинетът на генерала. Писалището беше огромно и на антикварния бюфет стоеше препариран ягуар. По размера можеше да се предположи, че животното е млада женска. Кабрило все по-малко харесваше Еспиноза.

Зад тях изтрещя изстрел и силният шум отекна във високия таван. Линк се вмъкна в кабинета, когато вторият куршум разби близкия корниз. Хуан прехвърли автомата през гърба си и измъкна двата пистолета, заредени с бойни патрони. Мокрите му обувки изжвакаха, но той не се притесни, защото слухът на стрелеца сигурно беше нарушен от стрелбата.

Надникна зад ъгъла близо до пода и привлече един бърз изстрел, който мина високо и разкри позицията на аржентинеца — беше зад вратата в края на салона. Хуан виждаше очертанията на крака му в пролуката между вратата и пода. Сложи пистолета на пода и, стреля. Гилзите прелетяха на милиметри от лицето му.

Писъкът беше силен почти колкото трясъка от изстрела. Когато мъжът прехвърли тежестта си на другия крак, Кабрило стреля отново. Куршумът облиза долния край на вратата, но още имаше достатъчно сила, за да се забие в стъпалото на мъжа. Аржентинецът се стовари на земята, стенейки от болка, а Линк се изнесе бързо напред и влезе в стаята. Огледа я и ритна оръжието на пазача встрани.

— Госпожо, само секунда и ще ви измъкнем оттук — каза той на Тамара Райт, която беше вързана с белезници към леглото, а устата й бе запушена. Още носеше роклята, с която беше на „Начиз Бел“.

Хуан влезе след него и когато го видя, тя явно се успокои. Той измъкна кърпата от устата й и я хвърли на Линк, който бързо и ловко я напъха в устата на ранения, за да заглуши стенанията му.

— Как… Какво… — Тамара Райт беше толкова объркана, че не успя да зададе въпросите си.

— После — каза Хуан.

В сака на гърба си носеше чифт ножици за метал и с лекота сряза веригата, която приковаваше Тамара за леглото. Щяха да махнат гривните на белезниците на „Орегон“.

— Нараниха ли ви?

— Не. Просто ми задаваха въпроси за…

— По-късно — повтори той. Предстоеше по-трудната част от операцията — да се измъкнат невредими. — Знаете ли да плувате?

— Да, защо? Както и да е, вече знам — по-късно…

Хуан се възхити на духа й. Тамара Райт притежаваше вътрешна сила, която дори последните изпълнени със страх дни не бяха успели да сломят.

Той почука по бутона на радиостанцията.

— Докладвай положението.

— Когато се чуха изстрелите, портиерът се обади по телефона — каза елфическият глас на Линда. — Предполагам, че разполагаме с минута или малко повече, докато пристигнат ченгетата.

Кабрило реши, че имат на разположение по-малко от минута.

— Тръгваме — обяви той.

— Марк е готов.

Изтеглиха се обратно по пътя, по който бяха нахлули в апартамента. Куката се полюшваше точно пред строшения прозорец. Линк вдигна Тамара и я постави върху една платформа, която обгръщаше въжето на крана точно над куката. Всъщност целта беше да пречи на плъховете да се катерят по въжето и да гризат кабелите — част от хилядолетната битка между моряците и гризачите. Линкълн прекрачи, хвана Тамара през кръста и й каза: