Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 134

Отляво забеляза по-широка алея. Завоят беше толкова тесен, че трябваше да направи няколко опита, които завършваха с отчупени парчета мрамор и смачкана ламарина, преди да успее. Даде безмълвен обет, че ако някак се измъкнат оттук, Корпорацията ще направи анонимно дарение на гробищната управа.

Една подгизнала котка изхвръкна от скривалището си на светлината на единствения работещ фар. Хуан натисна инстинктивно спирачките, котката го изгледа презрително и изчезна в близкия храсталак.

Светът изведнъж беше залят от бяла светлина, която ги заслепи. Невидим хеликоптер беше пуснал прожектора си и създаде оазис от дневна светлина в иначе тъмното като пещера гробище. Усилен от мегафон глас се чу отгоре.

Нямаше нужда Кабрило да превежда думите. Полицейските заповеди по цял свят си приличат.

— Линк, направи нещо по въпроса — нареди той.

Франклин свали стъклото и насочи автомата към небето. Беше прекалено едър да се покаже през прозореца, затова стреля напосоки.

Пилотът веднага зави, както беше направил и шофьорът на Еспиноза. Прожекторът изчезна за минута, но скоро хеликоптерът се появи отново, на по-голяма височина.

Алеята през гробището правеше остър завой, но Хуан успя да го вземе, без да спира.

Ако съществуваше някаква координация между въздушния и наземните патрули, пилотът щеше да ги насочи към тяхното местоположение. Хуан наблюдаваше внимателно околността, когато пресичаха други алеи. Не виждаше нищо, а и се движеха много бързо.

И тогава положението изведнъж се промени към по-добро. Алеята се разклони и те се оказаха на тротоара, който вървеше покрай външната стена на гробището. След тесните алеи той им се стори широк като магистрала.

Втората промяна настъпи също толкова бързо. При ремонта на главния вход беше съборено парче от външната стена. Временна ограда от дъски на стойки запушваше отвора. Ъгълът не беше подходящ за ускоряване, но Хуан реши да опита.

— Дръжте се! — предупреди той.

Колата удари преградата с предния си калник, строши дъската, но не можа да премине. Задните гуми приплъзваха по гладките павета, а преградата се огъваше все повече и повече, докато натискът достигна критичната точка. Малкото решително мицубиши излетя през отвора и се понесе по тротоара, преди Кабрило да успее да го завърти.

Бяха се измъкнали от гробището, но не и от хеликоптера, който без съмнение щеше да съобщи по радиостанцията техните координати.

— Линда, върни ни на пристанището!

Тя се наведе над джипиеса и пръстите и затанцуваха по екрана.

— Добре, завий наляво при втората пряка, след това се престрой надясно за друг остър завой.

Хуан стори каквото му каза, но хеликоптерът още беше над тях. В огледалото изведнъж се появиха две патрулки. Носеха се с висока скорост, а сирените им надаваха силен вой. Нямаше начин да им избягат.

Линк разби задното стъкло с приклада на автомата и започна да стреля по ченгетата, но те не намалиха. Или знаеха, че стреля с гумени куршуми, или не им пукаше.