Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 112

— Затвори вратата и не излизай — каза Хуан. Нямаше нужда да повтаря.

Писъците вече бяха секнали, което при случай с взимане на заложници означаваше, че похитителите имат пълен контрол и тълпата се е подчинила. Това не беше добър знак.

Хуан намери стълба, приведе се и бързо я огледа. Увери се, че е чисто, и пое нагоре. Спря да се изкачва, когато горната палуба бе на равнището на очите му. От този зрителен ъгъл тя изглеждаше пуста, затова той изкачи още няколко стъпала. Въпреки топлата вечер почувства хлад в подгизналите си дрехи.

Видя група хора около нечие тяло на земята. Сърцето му сякаш престана да бие. Тук нямаше аржентинци, само пътници. Със Засилващ се ужас той осъзна кой лежи на пода.

Хукна от скривалището си. Една жена изпищя, когато го видя да тича към тях, стиснал пистолет, но Хуан не й обърна внимание и се втурна в центъра на кръга.

Макс Хенли лежеше по гръб, кръв покриваше половината му лице и образуваше локва върху полираните дъски на палубата. Хуан повдигна главата му и притисна пръст към шията му, за да намери пулс. За негова изненада го напипа и съвсем не беше слаб.

— Макс? — повика го той. — Макс, чуваш ли ме? — Погледна към хората, които стояха наоколо. — Какво се случи?

— Простреляха го, грабнаха една жена и я помъкнаха надолу по стълбите.

Кабрило избърса кръвта от лицето на Макс и видя дълбока драскотина на слепоочието му. Куршумът само го беше облизал. Макс вероятно имаше мозъчно сътресение и се нуждаеше от няколко шева, но със сигурност щеше да се оправи.

— Моля ви, погрижете се за него — помоли Хуан и се изправи.

Втурна се надолу по стълбата, изпълнен с гняв. Аржентинците се бяха качили на „Бел“ откъм левия борд, затова той хукна през кораба и се спусна по друго стълбище на главната палуба.

Озова се пред входната врата. Тя беше отворена и зад нея се виждаше силует. Мъжът се обърна и Хуан видя, че е със скиорска маска. Пусна му два куршума в гърдите и той политна назад. Главата му се блъсна в нещо, което изкънтя и се стовари с плисък във водата.

Секунда по-късно ревнаха извънбордови двигатели. Хуан изтича до отворената врата и видя тясната като пура моторница да се отдалечава, оставяйки дълбок бял килватер с нарастването на скоростта. Вдигна пистолета, стисна го с две ръце, но не стреля. Беше твърде тъмно и се виждаха само силуети. Не искаше да улучи Тамара.

Наведе се, дишайки дълбоко, и се опита да се овладее.

Беше се провалил и сега Тамара Райт щеше да плати неговата сметка. Обърна се изпълнен с отвращение към себе си и разби от гняв едно стенно огледало.

Пое си още няколко пъти дълбоко дъх, за да се успокои и да започне да мисли трезво. Списъкът с услуги, които се налагаше да поиска, за да се измъкнат с Макс от тази бъркотия, щеше да е чудовищен. Ритъмът на „Бел“ се беше променил, явно капитанът бе намалил ход, за да могат да завият и да се върнат във Виксбърг. На пристанището щяха да чакат всички полицаи на смяна.

Щеше да му се наложи да говори бързо, за да не попадне в затвора. Накрая щеше да се докаже, че стрелбата му е била оправдана, но оставаше проблемът с фалшивата лична карта и нерегистрираните пистолети. Ето затова предпочиташе да работи в Третия свят. Там разумният рушвет в правилните ръце ти купуваше свободата. Тук минаваха няколко години, докато се стигне до присъда.