Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 110

— В опасност сте. Трябва да ни се доверите.

— Но аз не ви…

Макс я прекъсна.

— Наистина няма време. Моля те, довери ми се.

Хуан беше стигнал до главното стълбище, което водеше към по-ниските палуби, когато чу отдолу да се носят писъци. Предположи, че вече всички аржентинци са на парахода и размахват оръжия. Видя паникьосаната тълпа, която хукна към стълбите. Не можеше да си пробие път надолу.

Обърна се и хукна назад. До басейна под димоходите имаше сводест оберлихт, направен от стотици разноцветни стъкла, монтирани в рамка от ковано желязо. Той ритна няколко пъти рамката и парчета стъкло започнаха да падат по седналите да вечерят по-рано, които не бяха чули суматохата.

Кабрило скочи през отвора и се приземи на масата за хранене. Тя се сгромоляса, запращайки го на пода сред лавина от храна, прибори и съдове. Падайки, той блъсна една дебела матрона и тя политна назад със стола си и зарита смешно.

Хуан скочи на крака и установи, че си е навехнал глезена. Неколцина пътници седяха безмълвно вторачени в него, а мъжът на матроната започна да му крещи и направи опит да го блъсне в рамото. Хуан избегна удара, като се завъртя и блъсна мъжа в гърба. Това се случи толкова бързо, че ядосаният съпруг направи няколко крачки, преди да осъзнае, че е пропуснал мишената си. Обърна се, за да продължи боя, но замръзна, щом видя, че Кабрило е извадил пистолет.

Стъклените врати, които водеха към салона за хранене, внезапно се разтвориха и в помещението нахлуха двама аржентинци. Някои от пътниците забелязаха късите автомати и запищяха. Кабрило нямаше чисто поле за стрелба заради хората, които се бяха разбягали на всички страни, като някои се хвърлиха под масите, а други стояха като заковани с пепеляви лица и не знаеха какво да правят.

Мъжете оглеждаха помещението, търсейки Тамара Райт. Сигурно бяха намерили нейна снимка в интернет. Хуан се приведе, за да не видят лицето му.

— Всички да застанат до стената — изкрещя единият.

Кабрило разпозна гласа на аржентинския майор.

Един келнер стоеше близо до кухненската врата и се опита да се измъкне незабелязано през нея, но единият от аржентинците го видя и стреля без колебание. Куршумът улучи келнера право в гърдите, излезе от гърба му и рикошира от някаква тенджера в кухнята.

Писъците на пътниците изпълниха залата за хранене. При този нов изблик на паника Кабрило направи своя ход. Знаеше, че в мига, когато аржентинците овладеят положението, той ще бъде убит, затова се втурна към големия панорамен прозорец, който гледаше към реката. Успя да направи четири големи крачки, преди аржентинците да реагират. Куршумите изсвириха покрай него и един улучи мъж със смокинг, съвсем близо до Кабрило.

Други куршуми улучиха прозореца и напукаха стъклото, отслабвайки го дотолкова, че когато Кабрило се хвърли към него, то се пръсна лесно. Той падна в Мисисипи сред облак от стъкло и се гмурна колкото можа по-дълбоко.

На сантиметри под повърхността водата беше черна като асфалт. Хуан заплува до корпуса на „Начиз Бел“, който се носеше на юг. Усещаше предаваните по водата трептения от ударите на витлата и неспирния плясък на декоративното кърмово колело.