Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 111

Изплува точно в точката, където палубата и корпусът се срещаха. Параходът се движеше с около четири възела и течението го увличаше с почти същата скорост. Хуан пъхна пистолета в кобура, за да освободи ръцете си.

Както при традиционните колесни параходи отстрани на този стърчеше мотовилка, подобна на локомотивните, които задвижват големите им колела. На „Бел“ тя играеше ролята на допълнителен декоративен елемент за подсилване на претенцията за автентичност.

Хуан се протегна и се хвана за една от скобите, които я прикрепяха към корпуса. След като излезе до кръста от водата, нямаше защо да се катери нагоре. Беше отчасти на кораба, но всъщност се намираше под ватерлинията. Мотовилката го спусна обратно в реката като пакетче чай и отново го издърпа навън. Това повтарящо се движение му причиняваше гадене. От вътрешността на кораба се чуха още изстрели. Времето изтичаше и той знаеше какво трябва да направи.

Като се прехвърляше от ръка на ръка, бавно се насочи към кърмата, докато деветметровото кърмово колело не се извиси над рамото му. За разлика от оригиналните колесни параходи, чиито колела бяха от дърво с метална рамка, това на „Начиз Бел“ беше изцяло от метал.

Хуан го наблюдаваше на светлината, която падаше откъм надвисналата над водата кърма, преценявайки бързината на въртенето му и ритъма на мотовилката.

Успя да сграбчи една от лопатките и да я стисне с две ръце, преди колелото да го завлече под водата. Съпротивата на тялото му във водата заплашваше да извади ръцете му от раменете, но нищо на света не можеше да го накара да се пусне. Колелото го извади от водата почти толкова бързо, колкото го беше потопило, и от него се стичаше вода. Оказа се с гръб към кораба, така че през секундите, с които разполагаше, се извъртя обратно и щом стигна най-високата точка, се озова пред прозорците на президентския апартамент, точно под салона на горния етаж.

Инерцията го запрати с достатъчна сила срещу стъклото, за да успее да го строши. Той се стовари на двойното легло и скочи на крака. Една жена, увита в кърпа, точно излизаше от банята. Тя изпищя, когато го видя да се отръсква от парчета стъкло и да пръска вода.

В мигове като тези обикновено му хрумваха остроумни забележки, но сега беше прекалено замаян от удара и въртележката на кърмовото колело. Усмихна се подкупващо на жената и спокойно излезе от каютата.

От момента, когато се гмурна в реката, бяха минали само десет минути. Десет минути, през които Макс беше сам срещу трима. Хуан извади пистолета, дръпна затворената шейна, за да излее водата, и духна в патронника. Можеше да направи само толкова, но глокът беше здраво оръжие, което никога не го бе подвеждало.

Коридорът беше пуст. Оранжевите миньонки, които примигваха като пламъче на свещ, за да придадат още един щрих на оригиналност, хвърляха причудливи сенки от стенните аплици. Това придаваше на сумрачния коридор призрачно излъчване. Обувките на Хуан жвакаха при всяка крачка и оставяха следи от смърдяща речна вода. Внезапно вратата на една каюта се открехна и нечии очи надникнаха в коридора.