Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 49

Той се колебаеше. Маската му се пропука само за части от секундата, но въпреки това, Кару успя да зърне бегло някакъв настойчив патос, прилив на чувства, който смекчи резките му и абсурдно съвършени черти. Извивката на челюстта му се отпусна, устните му се открехнаха и веждите му се сключиха в пристъп на внезапен смут.

Точно в този момент тя си даде сметка какво е било онова пулсиране в дланите, което я накара да свие ръце в юмруци още щом го видя. То продължаваше да тупти в ръцете ѝ като кълбо енергия и тя усети да я пронизва увереност, че идва от татуировките. Усети импулс да вдигне ръце – подчини се, но не ги вдигна като че се предаваше, а властно насочи напред длани с татуираните върху тях очи, които носеше цял живот, без да подозира тяхното предназначение.

Тогава нещо се случи.

Приличаше на имплозия – рязко всмукване, сякаш целият въздух се превърна в твърдо ядро, а после отново беше изпуснат. Всичко стана тихо и невидимо – за смаяните неволни свидетели то не означаваше нищо, просто едно момиче протегна ръце. Но Кару го усети, ангелът също. В краткия миг, преди някаква унищожителна сила да го запрати в стената на двайсетина крачки зад него, той осъзна какво е това и разтвори широко очи. После се стовари на земята с подвити криле, а мечът му отхвръкна далече встрани. Кару се надигна бавно.

Ангелът не помръдваше.

Тя се завъртя на пети и хукна отново. Каквото ѝ да се беше случило, от него произлезе тишина, която я следваше. Чуваше единствено собственото си дишане, странно кънтящо, сякаш се намира в тунел. Тя рязко и с висока скорост взе завоя по кривата уличка, после заби пети в земята, за да избегне едно магаре, което упорито стоеше насред пътя. Порталът вече се виждаше, проста врата, една от многото по уличката, която сега се различаваше по нещо. В дървото беше прогорен голям черен отпечатък от длан.

Кару се хвърли към вратата и заблъска яростно с юмруци, сякаш никога досега не беше отключвала портала.

– Исса! – изкрещя. – Пусни ме вътре!

След един дълъг, ужасяващ миг, през който Кару непрекъснато поглеждаше през рамо, вратата най-накрая се отвори.

Тъкмо щеше да се стрелне вътре, когато нададе задавен вик. Срещу нея не стоеше Исса, а мароканска жена с метла в ръка. О, не! Жената присви очи и отвори уста, готова да я нахока, но Кару не дочака да го направи. Тя просто я бутна навътре и тръшна вратата под носа ѝ, оставайки отвън. После отново трескаво заудря с юмруци.

– Исса!

Чуваше жената да крещи отвътре и усещаше как се опитва да отвори вратата. Кару проклинаше високо и я държеше здраво затворена. Ако беше отворена, магията на портала нямаше да се задейства. Накрая изкрещя на арабски:

– Махни се от вратата!

После отново погледна през рамо. В уличката се беше насъбрала тълпа, хората крещяха и размахваха ръце. Магарето продължаваше да стои невъзмутимо. Нито следа от ангел. Дали го беше убила? Едва ли. Каквото и да се беше случило, тя знаеше, че той не е мъртъв. И рано или късно ще дойде.