Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 46

Това определено не идваше от Изил.

Все така неземен, този вопъл се издигаше все по-високо, трептящ и яростен, докато накрая не се разби като вълна в скала, разпадайки се на думи от някакъв език – съскащ, без твърди съгласни. Модулацията предполагаше наличието на думи, но този език бе чужд дори за ухото на Кару, а в нейната колекция имаше поне двайсетина. Тя се обърна и видя, че хората около нея също гледат назад с източени вратове, а тревогата по лицата им преминаваше в ужас, щом виждаха откъде идва звукът.

После и тя го видя.

Създанието на гърба на Изил вече не беше невидимо

14.

СМЪРТОНОСНАТА ПТИЦА НА ДУШАТА

Макар и непознат за Кару, този език не беше чужд за Акива.

– Серафиме, виждам те! – звънтеше гласът. – Познавам те! Брате мой, брате, аз изтърпях присъдата си. Ще направя каквото повелиш! Покаях се и вече достатъчно съм наказан.

Акива наблюдаваше с празен поглед създанието, което се материализира върху гърба на стареца.

Тялото му бе голо от глава до пети, с издут торс и тънки като тръстика ръце, обвити около врата на човека. Безполезни, краката се люлееха отзад, а отеклата глава с изопната пурпурна кожа сякаш бе препълнена с кръв и бе готова всеки момент да изригне в мощна струя. Видът му беше ужасяващ. А това, че говореше езика на серафимите, бе направо мерзост.

При вида на тази оскърбителна твар, Акива отначало замръзна, вперил поглед в нея. После смайването, че тя говори неговия език, се превърна в ужас заради онова, което изричаше.

– Те откършиха крилете ми, братко! – Създанието гледаше право към Акива. Пусна едната си ръка от врата на човека и я протегна умолително към него. – Осакатиха краката ми, че да пълзя като насекомите по земята! Хиляди години минаха, откакто бях изгонен, хиляди години на мъки и изтезания, но ето те сега тук, дошъл си да ме отведеш у дома!

У дома? !

Не. Това беше немислимо.

Хората се дърпаха ужасени при вида на тази твар. Други извиваха очи, следвайки посоката, в която бяха отправени нейните жалби, и се вторачваха в Акива. Почувствал втренчените им погледи, той порази тълпата с огнените си очи. Някои отстъпиха, нашепвайки молитви. Погледът му накрая се спря на синекосото момиче, изправено на двайсетина крачки от него. Единствено то оставаше спокойно и сияйно насред развълнуваната тълпа.

И отвърна на погледа му.

Право в очертаните с черна линия очи върху лицето с бронзов загар. Очите с цвят на огън и поразяващата сила на мълния сякаш прогориха пътека във въздуха и възпламениха тялото ѝ. Кару се разтресе като ударена от гръм – това не беше страх или стъписване, а някаква верижна реакция, която плъпна в тялото ѝ като вълна от адреналин. При това внезапно пробуждане, възвисяване или противостоене, диво и химическо, усети в крайниците си едновременно лекота и прилив на сила.

"Кой е този?", каза си тя, докато мислите ѝ препускаха да настигнат плъзналата по тялото жар.

А после: "Какво е това? ".

Защото мъжът, който стоеше напълно неподвижен сред общата врява и вълнение, очевидно не беше човешко същество. Усетила пулсирането на сърцето в дланите си, тя ги сви в юмруци и почувства как кръвта ѝ диво бучи.